Лимонът е цитрусово дърво, за чиято родина се смята Индия. Плодовете на лимона, заедно с кората, се използват в сладкарството за направата на различни кремове и сладкиши, за разхладителни напитки като цитронада и лимонада, а също и като подправка.
Лимонът има свойството да запазва витамините в плодовете и зеленчуците.
Има високо съдържание на витамин С, което го прави безценен продукт. В детската и юношеската възраст обаче не се препоръчва да се приемат големи количества лимони, туй като той има неприятното свойство да пречи за вкалцяването на костите, поради съдържанието на лимонена киселина.
Лимоновият сок има пикочогонно действие, алкализира урината и поради това се препоръчва на болни с пясъци и камъни в бъбреците, и заболявания на пикочните пътища. Болните с диспепсия понасят по-добре лимоновия сок за подправка на ястия и салати, отколкото оцета, който дразни лигавицата на стомаха. Приемането на лимонов сок в по-голямо количество се препоръчва на болни от ревматични заболявания, както в острите, така и в хроничните стадии, при мускулен ревматизъм, лумбаго и артрози на гръбначния стълб.