Малината е храстовидно растение от семейство Розоцветни. Съществуват над 320 вида малини. Според времето на зреенето съплодията на отглежданите малинови сортове биват ранно зреещи – 17-22 юни, среднозреещи – около 28 юни, и късно зреещи – към 30 юни.
Малиновият плод съдържа главно фруктоза и глюкоза в комбинация с малки количества захароза и благодарение на това може да се употребява от болни от захарен диабет, а също и бъбречни заболявания и ревматизъм. Киселостта на малината се дължи на съдържанието на лимонена и яблъчна киселина и е слаба и полезна при разстройства на храненето. Пектинът и семките на плода влияят благориятно при запек, макар да се смята, че семките предизвикват ферментации в червата. Пресните плодове малина, както и сокът от тях, се препоръчват при чести повръщания на бременни. Те се препоръчват и заради свойството да укрепват сърдечната дейност, да обогатяват организма с витамини и минеали, а също и да възбуждат апетита.
Между веществата, които влизат в състава на малиновия плод, се срещат и пурини, които спомагат при образуването на пикочна киселина и съответно бъбречни камъни от нея. Поради това малината не се препоръчва на болни от подагра и камъни в бъбреците, причинени от пикочна киселина.