Еклерът е продълговат сладкиш, направен от специално тесто, пълен с крем и обикновено полят с шоколадова глазура. Тестото, от което се прави еклерът е същото като това за профитароли. Има различни видове пълнежи за еклери – шоколадов, с кафе, с ядки, плодов, а заливката обикновено е шоколадова или карамелена, но се срещат и други вариации.
Думата „еклер“ идва от френски (Éclair) и означала мълния/светкавица. Десертът е наречен така, защото често се хапва много бързо и това дава препратка към светкавицата, която проблясва бързо.
Еклерът набира популярност и вече може да се види, пълнен с модерни пълнежи, а не с традиционните. А самите еклери могат да бъдат украсени с пресни плодове и причудливи плодови глазури. Замразени еклери също могат да се намерят с пълнежи за сладолед.
Еклерът възниква през 19 век във Франция. Думата „éclair“ се появява през 1860-те години, описвайки сладкиша. Някои историци по храните предполагат, че еклерите са направени за първи път от Антоан Карем - известен френски готвач. Първата препратка към този десерт се появява в статия в Vanity Fair през 1861 г., а първата известна англоезична рецепта за еклери - в книгата за готвачи в Бостънската школа за готвене през 1884 г.
Специфичното тесто (Choux) е ключов компонент на еклера. Използва се и за приготвяне на профитероли и други десерти. Този сладкиш се издига само от действието на парата - не използва мая, сода за хляб или бакпулвер. Тестото съдържа само масло, вода, брашно и яйца. Вместо повишаващ агент, се използва високо съдържание на влага, за да създаде пара по време на готвене, която да надуе сладкиша.
Тестото за еклери се приготвя чрез загряване на мляко, вода, захар, сол и масло до кипване. Тази смес се разбърква в брашно, оставя се да охлади малко, след което се добавят яйцата. След това тестото се поставя в сладкарска торбичка или шприц и се поставя върху лист за печене в дълга форма – типична за еклерите. След това тестото се пече на силен огън, за да генерира парата и тестото „да втаса“. След това температурата на фурната се понижава, за да завърши печенето и да покафенее сладкишът.
Резултатът е въздушна, почти куха черупка, която е достатъчно хрупкава отгоре, за да може безпроблемно да се залее с глазура и да се гарнира по различни начини. След охлаждане, еклерът е готов за пълнене с различни пълнежи по желание. За предпочитане се използват по-плътни пълнежи, за да не се намокри и напои тестото с течността от крема.
35 резултата
337 ккал. 35г въглехидрати, 6г протеини и 18г мазнини
43% / 8% / 50%
Водата и олиото се слагат да завират на котлона, след това се добавя брашното и се бърка няколко...
