Дюлята е широколистно листопадно растение, представляващо храст или невисоко дърво. Съставът и вкусовите качества на дюлевите плодове зависят от външните условия и отглеждането. Най-едрите плодове с най-крехко, сочно и ароматно месо се раждат само от торените и поливани дървета в райони с продъжителна и топла есен и добре овлажнена атомосфера. Съчетанието на дъбилни (танинови) вещества с пектин в плода на дюлята го прави полезен при всички случаи, където е необходимо да се действа едновременно против възпалението на лигавицата на храносмилателните органи и затягащо. Поради това дюлята е подходяща за диета при разслабени черва, вследствие на възпалително заболяване. Поради наличието на слузни вещества, дюлята се използва и като противовъзпалително средство на дихателните пътища. За целта целите семки от плода се накисват във вода в пропорция 1:2 и полученият слузест разтвор действа облекчаващо и лечебно при бронхити, ларингити и фарингити.
Плодовете на зимните ябълкови и крушови сортове не бива да се запазват заедно с дюлеви плодове, тъй като последните отделят газове, които ускоряват презряването на другите плодове.
Суровите плодове на дюлите са твърди, сухи и имат стипчив вкус. Поради това рядко се консумират в сурово състояние. По-често се използват за направата на сладка, мармалади, нектари, компоти и желета. Полезни са, тъй като са богати на витамини, минерални соли, захари, пектин и танини. Ето защо се смятат за много ценен плод за деца, страдащи от анемия.
