Най-вкусното любовно меню на Валентина Маринова!

Знам какво си мислят хората, когато чуят израза „най-вкусното любовно меню”. Обикновено си представят нещо изтънчено, може би италианско или френско. Ако е солено вероятно ще включва някой непознат вид сирене или трудна за откриване подправка, а ако е сладко, ще е сложно за приготвяне и задължително ще съдържа много шоколад. За всичките години, през които съм с моя любим обаче, съм разбрала едно – когато искаш да покажеш любовта си чрез храна, приготви не това, което хората очакват от теб, а онова, което той обича. Това ще бъде неговото най-вкусно любовно меню.

Признавам си, че не съм от жените, които постоянно се опитват да усъвършенстват уменията си в кухнята. Когато съм прекалено заета, предпочитам да се храним навън или да си поръчаме храна. Понякога пък ми хрумва, че трябва на всяка цена да се храним здравословно и дни наред приготвям само салати (ще си призная, че това е едно от най-нелюбовните менюта според моето гадже). Разбира се, има ги и онези моменти, когато се опитвам да се превърна за кратко в кулинарен гений и екпериментирам с всичко, което сметна за интересно. В някой от тези експерименти обикновено откривам по някоя рецепта, която става част от златния ни фонд с любими ястия.

Двете рецепти, които ще ви представя тук, не са мои. Вероятно някога съм ги прочела отнякъде, а после с годините съм прибавяла или отнемала по нещо от тях. Избрах ги обаче, защото са едновременно бързи и лесни за приготвяне, а освен това имат своята специална символика във връзката ни с любимия.

Любовна тортиля за двама

Необходими продукти:

• 3 средно големи картофа
• 1 малка глава лук
• 2 скилидки чесън
• 100 г сух колбас
• 3 яйца
• магданоз
• ½ ч.ч. олио
• сол

Начин на приготвяне: Картофите се обелват и се нарязват на съвсем тънки колелца. Изпържват се в предварително загрятото олио докато не се позачервят. Когато правя повече порции, обикновено пържа картофите на два или три пъти. След като са готови, картофите се изцеждат от мазнината и се поставят в купа. Част от останалото в тигана олио се излива, а в остатъка се запържват нарязаните на ситно лук и чесън. Когато са готови, прибавяме за кратко нарязания на ивици сух колбас, а после добавяме и картофите от купата и разбъркваме.

В отделна купа се разбиват трите яйца, добавят се магданозът и солта. Понякога прибавям и кайенски пипер. Всичко това се излива в тигана. Ястието се оставя под капак и на бавен котлон докато се заечрви от долната страна. Когато това стане, тортилята се изспива върху голяма плоска чиния и се връща в тигана, за да се зачерви и от другата страна. Ястието се сервира се топло. По желание рецептата може да се обогати и с други продукти – пробвали сме със сирене и кашкавал, с бекон вместо сух колбас, а също и с манатарки.

Бърз сладкиш с конфитюр и лешници

Необходими продукти

• 2 яйца
• 50 г смлени лешници (може и орехи)
• ½ ч.ч. олио
• 1 ч.ч. захар
• 1 ч.ч. вода
• 1 ч.ч. конфитюр (аз използвам най-често от дюли, но и с останалите видове се получва много добре)
• 2 ч.ч. брашно
• 1 ч.л. сода бикарбонат

Начин на приготвяне: Яйцата се разбиват със захарта, лешниците и олиото, след което се добавят постепенно водата, брашното заедно със содата и накрая конфитюрът. Всичко се разбърква добре и се изсипва в намаслена и набрашена тава. Пече се в предварително загрята до 220 градуса фурна за около 30 минути. Когато се извади, може да се поръси с пудра захар. Понякога правя и следната заливка: Разтопявам 1/3 пакетче масло (около 70 гр.) в тиган. Прибавям 3 супени лъжици захар и 1 предварително разбито яйце. Всичко това се бърка постоянно, докато не се превърне в еднородна жълта смес. Изсипва се върху сладкиша около 15 минути, преди да се извади от фурната, като той трябва да се надупчи с вилица, за да попие от заливката.

Ако трябва да бъда честна, никога не съм приготвяла тези ястия на Св. Валентин, защото по това време обикновено пътуваме и се храним навън. Затова пък те доста често присъстват у дома, допълвайки онези малки моменти, в които аз и приятелят ми обичаме да си показваме колко много държим един на друг!

Що се отнася до обстановката, тя обикновено е само фон и невинаги й обръщаме голямо внимание, но понякога, особено през зимните месеци, обичаме да палим камината, да изпълним цялата стая с ароматни свещи и да пием вино. Аз обичам бяло, поднесено с плато от сирена, а той пие червено, поднесено с плато от месни деликатеси. В това отношение си имаме своите различия, но пък и двамата обожаваме да хапваме картофена тортиля и парче сладкиш с лешници и конфитюр за десерт!