Босилекът

За родина на това ароматно растение се смята Южна Азия. В хербарните книги се отбелязва, че в Европа то е попаднало чак през XVI век, но много бързо спечелило симпатиите на европейците със своя благоуханен аромат. Смята се, че босилекът е подправка, достойна за вниманието на крал. След нашествието му на Стария континент, той се разпространил бързо и в Африка, и на островите в Тихи океан.

През средновековието източните подправки поизместили босилека на втори план. Но той никога не излязъл от употреба. Него винаги го препоръчвали да се използва в ограничени количества, тъй като ароматът му е прекалено наситен.

Второто откриване на босилека станало от времето на Втората световна война. Тогава той бил култивиран в страните на Европа чак до Северен Кавказ.

Химичен състав и лечебни свойства

Босилекът цъфти през летните месеци, издавайки приятен аромат, който се дължи на етеричното масло в надземната му част.

При различните видове босилек то се колебае между 0,2% до 1,5%. Етеричното масло на това растение включва: метилхавинол, цинеол, линалоол, камфор, оцимен, дъбилни вещества, кисел сапонин. Освен това съдържа захар, каротин, фитонциди, витамин С, В2, ЗЗ, рутин.

В 100 г босилек има 319 ккал и 2 г мазнина.

Основното натрупване на етерично масло в растението се извършва през пролетта в периода на израстването на сочната му зеленина. Именно тогава в него има най-много З-активни фенолни съединения. В периода на формирането на пъпките има най-голямо количество аскорбинова киселина (витамин С). При узряването семената му имат до 19% мазни масла. Тези моменти трябва да се отчитат при брането му като лекарствено растение.

• Босилекът се вари и се пие при хронични болести на стомаха и пикочния мехур.
• Етеричното му масло има бактерицидно действие.
• Полезен е за успокояване на спазмолитични състояния, при подуване на стомаха, метеоризъм и др.
• Сухата и свежа трева на босилека се използва също и за ароматни вани, вместо тютюн за мирисане, за отвари за изплакване.
• Намира приложение в парфюмерийната промишленост.

Вкусови качества и приложение

Като подправка босилекът се използва широко в прясно състояние и сушен. Някога го нарекли царска трева. Цялата му надземна част се отличава с приятен аромат и нежен вкус.

Неговите свойства се проявяват някак постепенно в ястията – отначало дават малко горчилка, а след това сладникъв привкус.

Използва се в супи, зеленчукови блюда, особено при боб, грах, зелен фасул, спанак, кисело зеле и в месни блюда.

Като подправка босилекът се цени най-много в прясно състояние. Младите гъсто облистени стъбълца се нарязват на ситно и се добавят в маслото за сандвичи и в ястията с месо.

Днес това растение се свързва с италианската кухня. То идеално се съчетава с доматите, листните зеленчуци, салатите, супите, яйцата, рибата, кашкавала, агнешкото, пицата и сосовете за спагети.

Босилекът във всякакъв вид се използва при производството на кетчуп, сосове, заливки и др.

Наситнените му и изсушени листа подобряват вкуса на колбасите и пастетите. Тази подправка се използва при омлети, салати, блюда от раци. Тя особено се почита в Западна Европа и Средна Азия.

Босилекът добре се съчетава с други подправки, от което се получава неповторим букет. В смес с розмарин той придобива аромат на черен пипер, с чубрицата засилва характера на ястието. Оригинално се съчетава с майоран, магданоз, кориандър, мента, естрагон.

Нормата за една порция в грамове пресен босилек е 2-10; сушен – 0,3-0,8.

В супите, вареното и пържените блюда босилекът се слага 10-15 минути преди ястието да бъде готово, а в кайма – по време на приготвянето.

Знаете ли, че

Свеж босилек
• Босилекът има дълга история на поклонение и омраза. От гръцки неговото име се превежда като „крал”, а според индийската религия той е свещен аромат.
• В Европа през средните векове хората смятали, че под него се развъждат скорпиони.
• Босилекът е известен като „доматената подправка”, заради неговото приятелство с доматите.
• Има повече от 150 вида босилек.