Руанска патица и американска кокошка за Шаляпин

Излязъл от дълбините на руския народ, големият оперен певец Фьодор Шаляпин обичал простичките рецепти на родната си кухня и се отличавал с пословичен апетит. Артистът с телосложение на богатир често казвал с възторг: „Ех, как се яде у нас на Волга!...” Самият той можел да прави това непрекъснато! И тази негова способност поразявала неведнъж чуждестранните му колеги и импресарио.

В битката с ножа и вилицата

Един не по-малко известен оперен певец помнел до края на живота си как веднъж след концерт Фьодор Шаляпин сам-самичък се „сражавал” с две пуйки, поливайки ги с шампанско от две бутилки. Соул Юрък, импресарио на певеца през 20-те години на миналия век, описал в своите мемоари пир, който организирал през 1921 г. за него собственикът на ресторант „Кастъл кейв” в чест на завръщането му в Америка след 15-годишно отсъствие. Тогава маестрото погълнал между 3 и 4 кг миди и парче месо с невероятен размер. В архива на ЦГАЛИ (Централен държавен архив за литература и изкуство) се пази меню на обедите с участието на Шаляпин. Какви деликатеси има само там! И сельодка с гарнитура a la Pecelecere, и равиоли по румънски а ла Дворичшев, и естамат от яребици и... т.н. А в един от най-скъпите ресторанти на Париж „Тур д’Аржан” (Сребърната кула), прославен с приготвянето на руански патици, имали обичая да завеждат под номер всяка поднасяна на гостите патица. С номер 104752 била патицата, приготвена за Шаляпин през 1929 г.

Творба, “вдъхновена” от трапезата

Ако руанската патица за маестрото е част от историята на кулинарията, то с кокошката в град Калъмбъс, щата Охайо, няколко години по-късно се разиграл анекдотичен случай, описан от певеца във фейлетона „Бъдни вечер в Калъмбъс”. Той се появил в парижкия вестник „Последни новини” за 25 декември 1931 г. и вече няколко пъти е препечатван в съвременната периодика.

„В дните на концертите, готвейки се за свещена жертва, - пише Шаляпин, - аз не обядвам. Затова пък след концерта имам силно желание да похапна. Повиках метрдотела, който се оказа черен, и му казвам:

- Моля, приятелю, пригответе ми за вечеря кокоша супа.

И виждайки, че той не разбира, му обясних как се приготвя тази супа:

- Вземи една хубавичка кокошчица, сложи я в тенджера, посоли я, налей вода, сложи лучец и праз и я свари. Само ми я донеси гореща!” Предвкусвайки един пищен Бъдни вечер, който се канел да отпразнува, и кокошката с бульона, Шаляпин отпил от тайния си запас с качествено уиски (тогава бил сухият режим) и се приготвил за тържеството. Изумлението му нямало предел, когато се отворила вратата и шест лакея начело с метрдотела внесли огромен плосък сребърен поднос.

„В най-съвършена симетрия, - пише Шаляпин, - на подноса бяха разположени като изумителна скулптура картофи, лук и праз. В центъра, като някакъв властелин на трон от сухари, самотно се излежаваше чудесно опечено малко пиле, а по целия поднос плоско се разливаше от край до край на тънък слой кехлибарена течност.” „Това е моят бульон, това е моята кокошка!” – с ужас си помислих аз...

- Варвари! Варвари!, - закрещя душата ми. – Варвари! Какво направихте с моя Бъдни вечер?...”

С лична позиция в литературата

Искрените възторзи на Шаляпин от храната не останали незабелязани от съвременниците му и година след смъртта му, през 1939 г., в Ню Йорк излязла готварската книга „Достойно за крал” („Fit for a King”. В нея наред с рецептите на други знаменитости, влезли и 12 рецепти от руската кухня, които, както е посочено в подзаглавието, бил „вкусвал великият певец”. Ето някои от тях: рибна солянка, риба със сос, сарми, пирожки с месо, вареники, гуриевска каша, пасха.

От и за любимите спагети

По време на великопостните гастроли в операта на Зимин в Москва била обявена „Русалка” с участието на Шаляпин. В седем часа вечерта в дома на диригента на спектакъла Е. Плотников звъннал телефонът и секретарят на Шаляпин съобщил, че „Фьодор Иванович е изял четири чинии спагети на обяд и не може да пее”. Когато синът на режисьора десет години по-късно припомнил този случай на Шаляпин, той казал: „Какво безобразие! Нямало е кой да ме набие, а макароните трябва да са били за пример. Да, явно доста съм си хапнал, че да ми откаже диафрагмата...”

Макаронените изделия не оставяли Шаляпин равнодушен и в родината им. Веднъж в миланския ресторант „Санта Лучия” той бил толкова възхитен, че помолил да му напишат рецептата на мидения сос към спагетите и на неаполитанския сос. А ето и една оригинална рецепта от него за неаполитански сос. Нека да я ползват само тези, които не се боят от страшната дума „холестерол”.

Неаполитански сос за 1 кг спагети:

Продукти:

• 100 г пушена сланина
• 90 г доматено пюре
• 1 глава лук
• малко босилек
• сол

Сланината се нарязва на кубчета и се разтопява в тенджера. Добавя се ситно нарязаният лук.

Щом се зачерви, се прибавят доматеното пюре и ситно нарязаният босилек, и толкова вода, че да покрие другите продукти. Оставя се на тих огън цял час. Ако сосът стане прекалено гъст, се добавя още топла вода. 22 минути преди сосът да стане готов, спагетите трябва да се пуснат във вряща подсолена вода.