Мария Кабадаева: Суровоядството е начин на мислене!
Кога започна да се храниш здравословно?
Още от ученическите си години съм се опитвала да се храня здравословно. В началото това беше продиктувано от обикновена тинейджърска суетност и желание да изглеждам по-добре. Но постепено, четейки все повече и повече за здравословния начин на хранене, започнах да разбирам, че храната до голяма степен е това, което сме.
Кога за пръв път научи за суровоядството и как взе решение да се храниш по този начин? Какви бяха първите ти впечатления за този вид хранене?
Може би съм била 13-14 годишна, когато за първи път научих за суровоядството. Тогава прочетох книгата на Атерхов - един от пионерите в тази област. Наистина бях впечатлена. Не само от това, че този човек предлагаше един напълно различен начин на хранене, но и с това, че животът на цялото му семейство се беше променил към по-добро и бяха постигнали истинско щастие, спокойствие и пълноценно здраве чрез суровоядството. Тази книга толкова ми повлия, че спрях месото и млякото и започнах да се храня основно със салати, плодове и зеленчукови супи. За съжаление този период продължи само няколко години. Когато започнах да уча и работя едновременно, спрях да се замислям кое е здравословно и кое не. Когато преди две години се роди сина ми, в желанието си да му предложа най-доброто меню, започнах отново да се интересувам от здравословното хранене. Открих, че суровоядството е станало начин на живот на много хора по света и има безкрайно много рецепти и съвети за това как да се храним по този начин. След много четене и проучване, реших, че мога да се опитам постепенно да въведа суровоядството като начин на хранене на моето семейство.
Какви ястия поднасяш на твоето семейство?
Наистина в менюто ни преобладават основно сурови плодове и зеленчуци, ядки и семена. Но тъй като не сме още 100% суровоядци, приготвям и зеленчукови готвени ястия. Трудно е да накараш едно малко дете да се храни само със сурови плодове и зеленчуци. Слава богу, моят син рядко отказва нещата, които му поднасям. Съпругът ми може да се изхранва основно със салата, което също прави задачата ми сравнително лесна. Опитвам се да изключа постепенно всички животински продукти от менюто ни, но искам това да стане бавно и без сътресения. Сега през лятото е много лесно, когато има в изобилие пресни плодове и зеленчуци. Зимата обичаме много салата от кореноплодни - морков, червено цвекло, ряпа, алабаш, селъри, слагам даже и малко ябълка. Аз и детето сме любители на супите и сега през лятото хапваме много вегански таратор (с бадемово мляко) и гаспачо, а през зимата супи от тиква, леща, царевица, броколи. Синът ми Алекс е голям фен на авокадото и често вечеря само салата от авокадо, домат и малко зелен лук.
Как се хранеше докато, беше бременна със сина ти?
Докато бях бременна, наистина се опитвах да се храня здравословно. Представях си, че бебето ми е направено от нещата, с които се храня. Закусвах само плодове, в офиса винаги си държах пакетче сушени плодове и ядки, в случай че ми "пригладнее". Месо съм яла, но много рядко. Може би емблематичната храна на моята бременност бяха таратора и студената доматена супа, тъй като бях бременна през лятото. За съжаление тогава не знаех, че мога да си приготвям таратор с ядково, вместо с краве мляко. Благодарение на начина, по който се хранех през бремеността, една седмица след като родих, бях възстановила килограмите си от преди това.
Трудно ли се измислят рецепти от суровоядството?
Не бих казала, че е трудно. Суровоядството изглежда на пръв поглед ограничаващо с това, че не се консумират познатите ни животински продукти и храната не се обработва термично. Но всъщност суровоядството дава един неизчерпаем списък със сурови храни, с които да експериментираш и да създаваш нови собствени вкусове и рецепти. Истинско предизвикателство е да търсиш суров аналог на познатата ти пица или торта например.
Не се ли изкушаваш от не дотам здравословните ястия понякога?
Изкушенията дебнат от всякъде. Наистина е доста трудно да се храниш само с растителна храна, която да не е обработвана термично над 40 градуса. Фактът, че живеем в страна с четири годишни времена също създава известни трудности. Много е лесно да се хрупат само краставици и дини, когато температурата навън е 35-40 градуса. Но когато времето е студено и мрачо, навън вали сняг, ти се иска да хапнеш нещо топло и калорично. Естествено има решение на този проблем, като част от храните могат да се затоплят леко преди консумация. Както казва една от любимите ми "сурови" авторки Ани Фио - " Не е толкова важно дали сме 80, 90 или 100% суровоядци. Важно е да консумираме приготвената храна с любов и благодарност". Първите месеци на преход към суровоядството са особено трудни. Затова смятам, че промяната трябва да става бавно, на етапи, дори ако е необходимо да се правят малки крачки назад. Непрекъснато чета статии, рецепти и мнения на други суровоядци, които ме мотивират да продължа напред и да не се отказвам.
Какво ти дава суровоядството, как се промени ти, когато смени начина си на хранене? Как се отрази тази промяна на начина ти на мислене, на фигурата ти, на здравето ти?
Когато още като ученичка спрях да ям месо и започнах да се храня основно със салати и зеленчукови супи, спрях да боледувам от вирусни заболявания. От тогава не съм приемала антибиотици и ако зимата понякога леко ме заболи гърлото го лекувам с малко мед и лимони. Суровоядството дава сила, дава яснота на ума и наистина те прави по-добър човек. Съмнявам се, че има суровоядци, които да не са загрижени за нашия дом - нашата планета. Когато започнах да се интересувам от този начин на хранене, неизбежно дойде и загрижеността ми за природата. Затова макар и да звучи изтъркано, суровоядството наистина е повече начин на живот и начин на мислене, отколкото просто една диета.
Как се роди идеята за създаването на твоя блог?
Когато започнах да се интересувам от суровоядството и да експериментирам със суровите храни, реших, че мога да съм полезна и на други хора, които се опитват да станат суровоядци, като им представя вкусни и здравословни рецепти. Затова и блогът ми се казва така GoToRaw ("Стани Суров"). Искам да покажа, че суровядството не е просто зелена салата и кълнове, а един цял нов свят от вкусове и продукти. Въпреки, че вече месеци чета различни рецепти и се интересувам от суровите продукти, постоянно изникват нови неща, които научавам и опитвам. Искам да запаля колкото се може повече хора към този начин на хранене и в същото време искам да помогна и на самата себе си, като се мотивирам от вече постигнатото.
Много усилия ли ти костваше да го създадеш?
Самото създаване на блога не беше особено трудно, но организацията по приготвянето и заснемането на рецептите изисква доста време, с което за съжаление не винаги разполагам.
Коя е любимата ти рецепта, която ще споделиш с читателите на "1001 рецепти"?
Азиатска салата
- 1 средно голям морков
- 1 краставица
- 1/2 тиквичка
- 1 ч.ч. соеви кълнове (или от зелено бобче Мунг)
За дресинга
- 1 скилидка чесън
- 1 парче корен от джинджифил (приблизително 1х1 см)
- 1 с.л. био ябълков или оризов оцет
- 1 с.л. соев сос
- 1 с.л. сусамово олио
Всички зеленчуци за салатата се нарязват на тънки лентички и се поставят в чиния или купа. Чесъна и джинджифила се накълцват много на ситно и се поставят в малка купичка. Към тях се добавят останалите съставки на дресинга и се разбърква добре. Салатата се залива с готовия дресинг. За да се постигне истинския азиатски вкус много важна съставка е сусамовото олио. Някой предпочитат да използват препечено вместо студено пресовано, тъй като има по-силен вкус.
Ядково сирене
- 2 ч.ч кашу накисното за 4-6 часа
- 1/4 чаша лимонов сок (от около 2 лимона)
- 1 ч.л. хранителна мая
- 1 ч.л. сусамов тахан
- 1/2 ч.л. сол
- 1 ч.л. ситно накълцан чесън
- 1/4 ч.ч. филтрирана вода
Всички съставки се пасират в кухненски робот до получаване на гладка смес. Водата се добавя постепенно, като се следи за желаната гъстота. Това сирене можете да сервирате с резенчета зеленчуци или пък да хапвате намазано върху суров хляб или крекери. Хубавото е, че можете да добавяте подправки по свой вкус - босилек, розмарин, магданоз и така ще имате различен вкус всеки път. Аз лично добавям малко смлян кимион - става страшно вкусно.
