Николай Димов: Най-важната подправка е усмивката на готвача
Кога сготви първото си ястие и какво беше то?
Когато бях малък, майка ми работеше на две места и постоянните й ангажименти й пречеха да готви често. Така неволята ме научи да си приготвям сам разни вкусотии от дете. Първото ми ястие беше мусака - обадих се на баба да ми обясни какво е необходимо, за да я приготвя и така направих първите си стъпки в кухнята. Mусаката беше много вкусна - без заливка, защото така я предпочитам, и в тенджера - за да прилича повече на яхния. Тук е моментът да добавя, че не обичам да копирам рецептите - винаги слагам и нещо от себе си, за да може ястието да бъде мой собствен специалитет.
Какъв опит имаш в кухнята?
Работил съм в най-добрите топ-заведения в София, мои клиенти са били много известни личности, но за мен най-ценно е, че по мои рецепти готвят заведения в над 10 държави, сред които Китай, Виетнам, Турция, Гърция, Испания...Започнах работа като готвач на 15 години и оттогава съм непрестанно свързан с тази професия. Съжалявам, че в България тя не се оценява достойно.
Да бъдеш готвач далеч не е тежка и неблагодарна работа, а е професия, която може да те завладее изцяло!
Какво е за теб италианската кухня?
Обичам я, защото е интересна, разнообразна и богата на подправки.Освен това самата култура на италианците се различава от българската и това ми допада.
А и все пак средиземноморската кухня е моята страст!
Кой готви в твоя дом?
У дома никой не твори в кухнята. Аз непрестанно работя и затова често се храня навън. И не само аз – семейството ми също. Имам малък син, когото много обичам, но за съжаление не успявам да му посветя достатъчно свободно време, защото такова почти не ми остава.
На какво се дължи успехът на един ресторант?
На първо място залагаме на качеството на храната – когато се използват хубави продукти, изпитани рецепти и се готви с настроение и любов, успехът е налице. Но това не е достатъчно, за да имаш добър ресторант.
Важно е ястията да са винаги с един и същ вкус, да се предлагат с еднакво качество по всяко време. От значение са и бързината, качеството на обслужване, добре подбраният персонал, обстановката и, разбира се, настроението, с което се работи.
Някога имал ли си провал в готвенето?
За щастие, не. Може би като малък, докато съм се учел, не съм имал непрекъснат успех в кухнята, но до провал не се е стигало.
Важно е, когато готвиш, да го правиш с любов и добро настроение, защото в противен случай това се отразява на ястието. Така че бих посъветвал читателите нa „1001 рецепти” да творят с желание и енергия, и да не забравят, че най-важната подправка на всеки специалитет е усмивката на готвача! Успех!
Какво най-много обичаш да готвиш от ястията, предлагани в „Pastarito”?
Всичко, което приготвям тук, е направено с много любов. Смятам, че това е верният път към успеха на всеки един ресторант и всяко апетитно ястие. Не мога да поставя само един специалитет на първо място сред най-приятните за приготвяне, затова ще ви представя няколко:
Паста „Неро” - Тя е сравнително непозната в България. Включва домашна прясно приготвена паста – спагети с екстракт от сепия, които са нетрадиционни като визия и цвят. Пастата се поднася със сушени домати, скариди и дресинг на зехтинова основа, включващ няколко вида зелени подправки. За украса на ястието е използвана редукция на балсамов оцет с мед.
Салата “Реджо Емилия” Включва салата айсберг, маруля, радичио, листенца босилек, сушени домати, кедрови ядки, прошуто, кълнове от лук и червена ряпа. Овкусена е с винегрет на балсамова основа и се поднася в кошничка от пармезан.
Салата „Капрезе” - Това е лесна и подходяща рецепта, с която можете да зарадвате близките си. За приготвянето на салатата са необходими белени домати, моцарела, зехтин, малко кедрови ядки и босилек. Украсата може да се направи с редукция на балсамов оцет с мед.