Пътят на захарта

Малките бели кристалчета, с които всеки ден подслаждаме кафето и чая си, се появили преди няколко хилядолетия в Индия и Китай. Първоначално хората добивали захар от растението захарна тръстика. То било известно от най-дълбока древност на населението на Бенгалския залив. Край Раджмахал се намират руините на град, който носел името Гур (захар) и дори самото име на Бенгалия някога било друго – Гур или Гаура (захарна страна). В древните индийски поеми се описват достойнствата на захарта, на която митологията приписва божествен произход. В Китай научили за тръстиковата захар много хилядолетия преди новата ера. Евреите споменават в Стария Завет за тръстикова захар, докарана от Индия и Китай.

През 510 г. пр. н. е. войниците на персийския цар Дарий видели захарната тръстика край бреговете на индийските реки. Те дали популярното име на растението, което произвежда мед без помощта на пчелите. Доста по-късно сладодайното растение започнали да го отглеждат в Персия, а още покъсно арабите го занесли в Египет. Самата дума захар при нас е дошла от арабския език, но нейната етимология е индийска. Санскритската дума „саркара“ дава живот на всички известни езикови аналози в индо-европейските езици: „сукар“ на арабски, „сакарум“ на латински, „цукеро“ на италиански, „шекер“ на турски, „цукер“ на немски, „шугар“ на английски, „сюкр“ на френски.

Александър Македонски (356 - 232 г. пр. н.е.) по времето на своите завоевателни походи запознал средиземноморското население със захарта. През VI в. н. е. практиката да се събира тръстика и да се вари до получаването на кристали захар била широко разпространена. 600 години покъсно Марко Поло видял в Китай процъфтяващи захарни фабрики. В средата на XV в. такива имало в Мадейра, на Канарските острови и на остров Сейнт Томас. Те снабдявали Европа с бялата сладост до XVI в., когато фабриките се разпространили по цялата тропическа част на Южна Америка. Другата суровина, от която се произвежда захар, е захарното цвекло. То започнало да се обработва едва от втората половина на XVIII в., когато в Берлин открили метод на извличане на захар от него. Тласък в развитието на производството на захар от захарно цвекло дали историческите събития в началото на XIX в. След победата на адмирал Нелсън през 1805 г. започнала блокадата на континентална Европа. Скоро след това захар не можело да се намери в никой голям европейски град. Наполеон, който вече знаел за новия метод, през 1811 г. се разпоредил във Франция да се произвежда захар само от захарно цвекло. От този момент цвеклото и тръстиката започнали да се развиват паралелно и да се конкурират.

Освен бяла има и кафява захар. Тя е нерафинирана и се предпочита от хората, които следят здравето си. Придава особен аромат на различните сортове чай и подчертава вкуса им, идеално подхожда на кафето, както и за приготвянето на сладкиши.

Бялата рафинирана захар, макар да е най-важният източник на въглехидрати, дава празни калории. В нея няма витамини, нито микроелементи. В кафявата нерафинирана захар има калий, желязо, калций, мед, магнезий и витамини. Но трябва да знаете, че истинската кафява захар е само тръстикова.

Любопитно

• Дълго време захарта била смятана за лекарство и се купувала от аптеките.
• В по-късно време се превърнала в предмет на разкоша и символ на богатството. Съхранявали я в сребърни съдове под ключ. По цена била равностойна на златото.
• Още по-късно в кралските дворове възникнала модата на вазите от кафява захар.

Захар на бучки
• За кафявото злато някога се водели ожесточени войни и много хора изгубили живота си в тях.
• Англичаните въвели модата да се подслажда чаят със захар.
• Пак те предложили да се чистят зъбите със захар на кристали, но бързо разбрали, че това е опасно и се отказали от тази вредна за здравето практика.
• Европейците започнали да използват четката за зъби през XVIII век, когато в менюто им се включила захарта.
• Любимото лакомство на най-възрастната жителка на земята – японката Камато Хонго (116 г.), е нерафинираната кафява захар.