Култът кьм кокоса

Откьде по земята се е разселила кокосовата палма – не е известно. Но благодарение на своите плодове, устойчиви кьм вьздействието на водата, и любовта към песьчливото океанско крайбрежие, кьдето могат да виреят само малко растения, тази гигантска трева се е разпространила в тропоците на двете полукълба.

В Шри Ланка кокосите се отглеждат толкова отдавна, че в някои местни хиндуистки храмове има поверие, което гласи: ако удареният в камък кокос се разбива на две части, съдбата ще бъде благосклонна към вярващия, ако не – следва да се очакват всякакви беди.

Кокосът започва живота си сред хората като цвят. От още неразтворилите се цветни пъпки, поклащащи се на 30 м над земята, се добива много сладък нектар, който бързо ферментира при топлия ланкийски климат. Пътешествайки по страната, край пътищата нерядко могат да се видят сергии с наредени бутилки, пълни с течност с меден цвят. Именно това е първият продукт от ферментацията на нектара – палмовото вино.

В края на процеса местните жители получават тъмна течност, която на вкус представлява нещо средно между уиски и ром, която наричат „арак“. Тя може да се употребява както в чист вид, така и с вода, сок, кока-кола и в коктейли. Литровата бутилка, според това кой е производителят й, струва 7-10 долара. Най-известните производители са Mendis, IDL, DCSL, Rockland.

Много преди да влезете в някой бар в Шри Ланка срещата ви с кокоса ще се състои в някое крайпътно бистро или на плажа, където мургав местен жител ще ви предложи да опитате кокосов сок. Той майсторски ще отреже с нож връхчето на оранжевия плод на така наречения „кралски кокос“ и след като получи законните 20 рупии (т.е. около 15 цента), аборигенът ще сложи сламка в образувалата се дупка и ще поднесе на туриста своеобразната „чаша“. Да се изпие съдържимото на кокоса наведнъж може да се окаже непосилна задача, тъй като вътре се съдържат 300-500 мл прясна, но в същото време освежаваща течност, напомняща сок от бреза. Впрочем ако след нощ, прекарана в дегустация на арак, не ви дава покой махмурлукът, струва си да си спомните, че подобното се лекува с подобно, и незабавно да изпиете кокосов сок, който моментално ще изчисти всички неприятни симптоми.

След като се разделите с течното съдържимо, не си струва веднага да изхвърляте обвивката на боклука, тъй като в нея се вкусна и нежна субстанция с млечнобял цвят с лек орехов привкус: меката част на кокоса. Прието е да се употребява като лъжица парче от разчупената ядка. Един плод е достатъчен, за да се утолят жаждата и гладът задълго.

От меката част се прави кокосово мляко, което се прибавя към сос кьри, супите и много ястия. Местните жители вярват, че ако мъж закусва всяка сутрин каша, сварена с мляко от кралски кокос, това ще увеличи мъжката му сила.

И ако кокосовият сок не се поддава на съхранение и може да се опита изключително в пресен вид, то приготвеното от вътрешността на кокоса мляко се продава в консерви и на прах. Изсушената вътрешност се използва за приготвянето на кокосово масло, което има много приложения – в кулинарията, медицината, парфюмерията. То има отлични омекотяващи свойства, предпазва кожата от изгаряне и изсушаване, заздравява по-бързо раните.

И, разбира се, кокосът има не само хранителна ценност. Практичните ланкийци изполват черупките на кокоса по всевъзможен начин. Пълнят ги с торф, садят орхидеи, които при благодатния тропически климат растат без никакви усилия, и ги окачват на дърветата.

От цяла кокосова черупка изрязват традиционните ланкийски символи – слонове и маймуни.

Впрочем да се открие сред сувенирната продукция в Шри Ланка лъв може само, ако си купите държавния флаг. Независимо че, според легендата, сингалите, съставляващи 70% от местното население, са произлезли от лъвовете, тези животни на острова не се развъждат, а търговците на сувенири могат да ви предложат всякаква статуйка, освен тази, която изобразява царя на животните..

Твърдата част на черупката се използва за направата на украшения, с които после местните търговци преследват туристите с думите „only one dollar”. По-практично приложение твърдата черупка намира под формата на всевъзмовни купички и лъвички, които мове буквално за стотинки да се придобият на местния пазар или да се купят десет пъти по-скъпо в сувенирен магазин.

Влакнестата част от черупката, която наричат „койр”, също върши работа. За да се отделят по-лесно влакната, плодовете много дълго – около половин година, се киснат в морска вода, след това дебелите нишки се расделят ръчно, разресват се и се употребяват според дължината им за различни цели. Най-дългите влакна отиват за приготвянето на много плътни във водата въжета, а също и за плетенето на всевъзможни чантички и торбички. По-твърдите и къси влакна се използват за приготвянето на четки и метли. Ланкийците буквално са луди на темата „метене“ на всичко и навсякъде. Затова и на местните пазари броят на сергиите с различен тип метли си съперничи със зеленчуковите и оризовите щандове.