Руска каша от Коко Шанел

По какъв начин името на изисканата и неподражаема мадам Шанел, което се е превърнало в синоним на френския шик, е свързано с руско национално ястие?! О! Това е занимателна и трогателна история, която започва през 20-те години на миналия век. С рецептата на елдената (гпечко) каша са свързани най-важните събития в живота на тази жена...

С Валтер Шеленбер (заместникът на Химлер в политическото разузнаване) Коко е приятелка цял живот. В обятията на другите мъже тя си спомня неговите очи: бездънни, мъдри, усмихнати... По време на войната той неведнъж я измъква от трудни ситуации, а малко преди победата на съюзниците я предупреждава: „Напусни Париж. Притеснявам се за теб.”

Впрочем ако Коко го бе послушала, това едва ли би я спасило от преследане. Както всички, които останали в Париж по време на окупацията и нямал пробелми с режима, Шанел е обвинена в колаборацонализъм и сътрудничество с немците. Тя дори известно време е в затвора, което оскърбява знаменитата кутюристка до дъното на душата й и тя решава да напусне Франция... Впрочем далеч от родината Коко не успява да остане задълго. Само след няколко години се връща и заема подобаващото й място на Олимпа на висшата мода. Само едно нещо помрачава живота й: от Малтер, осъден от Нюрнбергския съд, няма никакви новини. Едва през 1951 г. адвокатите се добиват с предсрочно освобождение.

Разбирайки, че Шеленберг се е заселил в Швейцария, Коко незабавно заминава при него. Срещата се оказва тъжна и трогателна: Валтер й съобщава, че е болен от рак. Коко, преценявайки, че дните му са преброени, прави всичко възможно Валтер да не се чувства самотен. Тя не изпуска от ръце кулинарните книги, търсейки рецепти на диетични ястия, тя – дамата с най-нежните ръце, се заема сама да му готви: бульони, всевъзможни каши. Коко се научава дори да приготвя овесена каша, която толкова мрази в младите си години... Изведнъж си спомня за елдената каша с портокали – рецепта, която някога й дава княгиня Романова, емигрирала от Русия. Шанел й дава работа в Дома на модата и я обиква като по-голяма сестра. Мария Фьодоровна много разказва на Коко за Русия, нейната култура, история, кулинарните традиции...

Колко много се радва тя, когато в кутийката, украсена със скъпоценни камъни, открива пожълтялото листче с автографа на Мария Романова!

Шанел цяла вечер се взира в буквите по пожълтялата хартия, написани с дребен, старателен почерк: „Взема се фунт елда на зърна, пресява се през голямо сито и се изпържва на слаб огън. След това се поставя в глинен съд и се добавя 1 с.л. масло.” Какво означава „пресява се”? Коко дори не може да си представи и затова започва да действа по своему.

- Мили, сега ще ти приготвя любимата каша на онзи изверг... как се казваше? Онзи ужасен руски цар? – от вратата проглушила Валтер, тичайки да го посрещне.

- Иван Грозни, скъпа. Но за какво ни е чак такава екзотика? – повдигнал рамене Шеленберг. – Впрочем както знаеш... Кухнята е на твое разположение, аз освободих Лизи.

Коко си слага престилка и решително се доближава до котлона. „Колко е остарял, отслабнал, лицето му се е свило, и само мъдрите му усмихнати очи са си същите”, - Шанел чувства прилив на нежност към верния приятел. След половин час Валтер надниква в кухнята:

- Скучно ми е сам. Кога ще свършиш?

- Почти всичко е готово, скъпи... Наистина не знам какво се е получило! – Коко смутено се усмихва.

- Ако Мари знаеше, че ще започна сама да приготвям тази каша, тя би написала рецептата много по-простичко. Освен това... – Коко свива рамене, - откъде да знам, кое къде се намира при теб! При твоята прислужница цари пълно безредие...

Шалебрег се усмихва, забавно му е да гледа тази изискана дама в престилка и с черпак в ръка.

- А освен това ми трябва някакъв „ситно нарязан костен мозък”... Какво е това? – Коко прави смешна гримаса.

- Не знам, но ти можеш да измислиш с какво да замениш тази варварска съставка. – Валтер стиска зъби, за да не се разсмее.

- Вече измислих: сложиш пилешко месо!

- Чудесно! – Приближавайки я, той слага треперещите си ръце върху нежните рамене на Коко. – Знаеш ли, иска ми се да живея с теб дълго-дълго и всеки ден да ям таиз руска каша.

След година Валтер вече го няма. Коко го надживява с 20 години, но никога не го забравя.

Овесена каша от Коко

Продукти:

• 1 ч.ч. овесени ядки
• ½ ч.ч. сметана или сгъстено мляко
• захар
• сол
• канела на вкус
• орехи
• парченца от круша
• ментови листенца

Овесените ядки се варят 3-4 минути в 1 ч.ч. вода. Прибавят се сметаната или сгъстеното мляко, захарта и се вари още 2 минути. Преди поднасяне се поръсва с канела, украсява се с орехи, тънки парченца круша и ментови листенца.