Как да избираме диня и пъпеш?

• Макар да е слабо вероятно през есента да попаднем на недозрели екземпляри, все пак трябва да знаем, че производителите винаги бързат да представят цялата си реколта на пазара. В желанието си за бърза печалба те често ни предлагат не чак толкова съвършена стока. Затова е добре да следваме установените правила:
• Добре узрялата диня е винаги едра. Под „едра” обаче не разбирайте гигантска. Когато един плод или зеленчук е огромен, това трябва да ви навежда на мисълта за прекомерна употреба на химикали. Вашето „съкровище” не се намира нито сред миньончетата, нито сред великаните, а малко над средния размер.

• Сухата опашчица – признак на зрелост. Щом узрее, динята се „откъсва“ от растението и опашчицата й изсъхва. След това престава да се изработва вече ненужният й пигмент хлорофил, който улавя слънчевата светлина и осигурява дишането и развитието на растението. Тогава под действието на светлината се появяват светли петна. Това е сигурен белег, че динята е зряла.
• Колкото по-лека, толкова по-зряла. Най-добре това може да се разбере, ако дините се пуснат във вода. Онази, която изплува на повърхността, е истинската. Разбира се, възможност за такива експерименти в магазините и по пазарите няма. Затова простичкото сравнение, което може да се направи, като се вземат няколко дини на ръце, ще ви свърши работа.
• Светлото петно, върху което е лежала динята, трябва да бъде тъмнооранжево. Динята расте, докато кротко си лежи на земята. Съвсем естествено е мястото на допир с почвата да бъде оцветено в друга багра, а не като онази част, която през цялото време е под преките слънчеви лъчи. Когато търсите диня на бостана или на пазара, изберете онази красавица, на която е тъмнооранжево мястото, върху което тя е лежала.
• Зрялата диня има блестяща кора с контрастни цветове, която не може да се пробие с пръст. Това е така, защото веднъж откъснала се от „гнездото“, тя престава да пие от влагата - обезводнява се, поради което кората й се втвърдява.
• Ароматът също е показател. Ако потъркате кората на динята и я помиришете, а мирисът й напомня прясно окосена трева, тя още не е готова.
• Зрялата диня пружинира под удар и резонира при почукване. Ако звукът, който чуете при почукването, не е глух, а звънък, тогава вземайте тази диня и няма да сбъркате.
• Само зрелите дини пращят. Доближете динята до ухото си и я стиснете между двете си ръце. Ако кората й леко се деформира и се чува пращене – не се колебайте, а плащайте!
• Динята е двуполово растение. „Мъжката“ особа е издута, а кръгчето й – малко. „Момичетата“ са относително по-плоски, но кръгчето им е широко. Те са по-вкусни, семките у тях са по-малко, а захарта – повече.

• Зрелият пъпеш е с мека кора и силен аромат. Него можете да го откриете много по-лесно от зрялата диня. Достатъчно е само да го помиришете и докоснете с пръсти. По време на узряването му протопектинът, който придава на клетъчната обвивка твърдост, се превръща в пектин. Именно затова кората омеква. Ароматът на зрелия пъпеш напомня букет от уханията на ананас, ванилия и круша.

Можем ли да ги съхраним до пролетта?

Да! За целта трябва да ги наредите в закрито помещение върху решетъчна лавица в един ред, като не допуснете отделните екземпляри да опират един в друг и опашките им да са насочени нагоре. Подходящата температура за съхранение е над нулата, но не бива да надвишава 5 градуса по Целзий.