ЯПОНСКИТЕ СЛАДКИШИ УАГАСИ
В КРАЯ НА VIII В. МОРЕПЛАВАТЕЛИТЕ ЗАПОЧНАЛИ ДА НОСЯТ ЗА ПРИДВОРНИТЕ ЯПОНСКИ АРИСТОКРАТИ КИТАЙСКИ СЛАДКАРСКИ ИЗДЕЛИЯ ОТ ЛЕПКАВ ОРИЗ И ПШЕНИЧНО БРАШНО С РАСТИТЕЛНО МАСЛО. ТОВА БИЛИ ПЪРВИТЕ ДЕСЕРТИ, С КОИТО ЯПОНИЯ СЕ ЗАПОЗНАЛА.
ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА ХVII В. ЗАПОЧНАЛО ЗАСИЛЕНО ПРОИЗВОДСТВО НА ЗАХАР, КОЕТО РАЗНООБРАЗИЛО АСОРТИМЕНТА НА УАГАСИ. ДОПРЕДИ ТОВА СЛАДОСТТА СЕ ПОСТИГАЛА СЪС СУШЕНИ ПЛОДОВЕ ИЛИ СПЕЦИАЛНИ ВИДОВЕ БОБ. ОТТОГАВА ТЕХНИКАТА И ПРОЦЕСЪТ НА ПРИГОТВЯНЕТО ИМ ЗАПОЧНАЛА АКТИВНО ДА СЕ РАЗВИВА. СЛЕД РЕВОЛЮЦИЯТА ПРЕЗ 1861 Г. ЯПОНИЯ ПОСТЕПЕННО СЕ ОТКРИВАЛА ЗА ОБЩУВАНЕ СЪС СВЕТА. ПО ЕТАЖЕРКИТЕ НА МАГАЗИНИТЕ Й ВСЕ ПО-ЧЕСТО СЕ ПОЯВЯВАЛИ ЕВРОПЕЙСКИ СЛАДКИШИ, КОИТО ПОВЛИЯЛИ ВЪРХУ ПРИГОТВЯНЕТО НА УАГАСИ.
ВКУСНО И ПОЛЕЗНО
В уагасите всички съставки са натурални: боб, ориз, пшеница, различни сладки картофи, захар и агар-агар (растителен желатин). А сладката паста, приготвена от червен боб - това е истинска съкровищница от полезни вещества!
Още от древността е известно, че отварата от червен боб е полезна при болести на бъбреците и тумори с различна етиология. Освен това всички растения са богати на фибри, които помагат да се предотврати апендицитът, затлъстяването, захарния диабет и други болести.
Дори сега през XXI в. признатите по цял свят китайски лекари винаги прибягват към лечебните свойства на растенията и лекуват такива болести, като жълтеница, екзема, проблеми със стомашно-чревния тракт, различни тумори. Но да не си помислите, че уагаси е панацея! Това преди всичко е много вкусен десерт, без който не минава нито една чаена церемония в съвременна Япония!
ЧАСТ ОТ ТРАДИЦИИТЕ
За всеки японец имат голямо значение такива повтарящи се събития, като Нова година, Началото на пролетта (3 или 4 февруари), Празникът на момичетата (3 март), Празникът на момчетата (5 май), Празникът Ситигосан, или празникът на децата на 3, 5 и 7 години (15 ноември) и други. Това е част от историята и традициите, тясно свързани с различни сладкиши, които се приготвят за тези тържествени дни. Например, напролет това са сакура моти - оризови банички с пълнеж от сладка бобена паста, завити във вишневи листа. През лятото - мидзу йокан, желе от ситния боб адзуки, поставено в бамбук. Наесен - намагаси, непечени сладкиши от узряла райска ябълка и листа от дървото гинко билоба. И накрая, през зимата, - хигаси, карамел, подобен на сняг.
ВСЕКИ СЛАДКИШ - ШЕДЬОВЪР
Уагаси е най-привлекателната част от изкуството на японската кулинария, защото всеки сладкиш се прави ръчно от умели майстори, които влагат в творенията си частица от душата си. Така всяко сладко лакомство се превръща в шедьовър.
Човек има пет сетива - зрение, вкус, осезание, обоняние и слух. И когато опитваме уагаси, тогава се “включват” всичките ни усещания. Като ги погледнем, виждаме красота. Като ги опитаме, усещаме вкуса им. В какво се проявяват останалите сетива? Ароматът на уагаси е уханието на природата. Всички растения миришат по различен начин: и оризът, и бобът, и ментата, и джинджифилът, и несравнимият аромат на зеления чай, познат на всеки японец от детството. Уагаси наслаждава слуха ни със своите наименования. И даже фантазията не остава настрана…
Например, в някои сладкарници уагаси са във формата на жълти кленови листа и се наричат “Полето на дракона”. Може да се измисли цял сюжет само от едното име на сладкиша.
УАГАСИ ПЛЮС …
Уагаси за японеца винаги се асоциира със зеления чай, защото употребата на тези сладкиши се съпровожда именно с тази напитка. А дали те могат да хармонират с черния чай и кафето? Преди в Япония пиели кафето предимно със захар и сметана - по европейски. Но като типично японско явление уагаси не могли да хармонират с тези напитки. Но... времената се менят. Сега много японци предпочитат силното и несладко кафе или черния чай, които (както се оказало) също идеално се съчетават с натуралните местни сладкиши. Впрочем някои съвременни жители на Япония успешно съчетават уагаси с уиски или коняк.
ПОСУДА ЗА УАГАСИ
Много важен момент в изкуството на японската кулинария е сервирането на ястията и външният вид на посудата, в която се поднасят угощенията. Съдовете за хранителните продукти, включително и за уагаси, могат да бъдат от керамика, порцелан, дърво или стъкло. Материалът се избира според случая. През лятото е приятно пръстите да докосват гладка повърхност и да усещат прохлада и за това най-подходящ е порцеланът. През зимата е за предпочитане керамичната посуда.
ДЕНЯТ НА УАГАСИ
За да запази традициите в приготвянето на японските сладкиши, през 1979 г. бил обявен Празникът на уагаси, който се празнува на 16 юни. Историята на този празник води началото си от епохата Хеян. През 848 г. Япония била обхваната от епидемия, и точно на 16 юни императорът, събрал 16 различни сладкиша, ги принесъл в жертва на боговете, молейки за здраве на поданиците си. Оттогава до днес е прието да се угощават приятели и близки с 16 различни видове уагаси и да се отправят молби за здраве и семейно благополучие.
