Рибата в детското хранене
Незаменимостта и особената ценност на рибата и морските дарове в детското, лечебното и диетичното хранене се определят от техния добре балансиран химичен състав.
ТЕ СА ИЗТОЧНИЦИ НА ПЪЛНОЦЕННИ БЕЛТЪЧИНИ,
които се отличават по свойствата си от белтъчините на топлокръвните животни. Основната разлика е в по-доброто им преработване с ферментите на стомашно-чревния тракт на човека и високата степен на усвоимост (95-98%). Месото на рибите и морските продукти съдържа малко груба съединителна тъкан. В него преобладават пълноценните белтъчини на мускулната тъкан, които, въздействайки върху храносмилателните жлези, подпомагат отделянето на голямо количество стомашен сок. В резултат от това то се преработва за 2,5-3 часа. Ето защо морските дарове и рибата се препоръчват като задължителна част от менюто на децата, възрастните и страдащите от различни заболявания, както и на здравите.
ПОЛЗА ЗА ЗДРАВЕТО
Консумацията на риба и морски продукти подпомага нормалното развитие на децата, предотвратява нарушенията в производството на кръвта, обмяната на мазнините и витамините, както и за повишаването на съпротивителните сили на организма към инфекциите, простудите и някои заболявания. Протеините на рибите имат много важната способност да свързват някои отровни вещества в трудно разтворимите комплекси, които след това се извеждат от организма.
В диетичното и лечебното хранене предимно се използват немазна и средномазна риба – треска, хек, щука, шаран, сом и др. Тъй като мазнините им са леки, месото им се преработва и усвоява от организма на човека по-лесно, отколкото телешкото и свинското месо. Голямата значимост на рибните мазнини в храненето се определя от намиращите се в техния състав биологично активни полиненаситени мастни киселини (витамин F), мастноразтворимите витамини А, D, E, мастноподобните вещества (фосфатиди, стерини и стрероиди).
ПОЛИНЕНАСИТЕНИТЕ МАСТНИ КИСЕЛИНИ НА МОРСКИТЕ ДАРОВЕ
(линолова, линоленова, арахидонова) влизат в състава на клетъчните мембрани и други структурни елементи на тъканите и осигуряват нормален растеж, нормална обмяна на веществата, еластичност на кръвоносните съдове и т.н. Линоловата и архидоновата киселини предотвратяват отлагането на холестерол по стените на кръвоносните съдове. Ето защо рибните мазнини са особено ценни за хората, които страдат от атеросклероза.
МАСТНОРАЗТВОРИМИТЕ ВИТАМИНИ А и D
са необходими преди всичко на децата. Тъй като запасите от витамин А в черния им дроб, където се натрупва, не са големи, той непременно трябва да постъпва в организма с храната. Витамин А влиза в състава на зрителните пигменти на очите. Неговият недостиг може да предизвика такива заболявания, като “кокоша слепота” (отслабване на зрението на смрачаване) и конюнктивит. Витамин D играе много важна роля при формирането на скелета у децата.
Въвеждането на рибата и рибните мазнини в детското меню предотвратява такова тежко заболяване като рахит. Витамин Е (токоферол) се съдържа в значителни количества в безгръбначните (морските мекотели). Той изпълнява ролята на антиокислител на мазнините и способства за по-доброто усвояване на мазнините и белтъчините, влияе върху функцията на половите и някои други жлези. Фосфолипидите (лецитин и холин) в рибните мазнини препятстват затлъстяването на черния дроб и служат като средство за профилактика и лечение на неговите заболявания. Те също подпомагат по-доброто усвояване на мазнините от организма на човека.
Благодарение на МНОГО БОГАТИЯ СЪСТАВ НА МИНЕРАЛНИ ВЕЩЕСТВА
месото на рибата и морските дарове може да се причисли към онези продукти, които по най-добър начин осигуряват нормалната обмяна на веществата в организма и предотвратяват редица заболявания. В състава им влизат такива физиологично необходими макро- и микроелементи, като калий, натрий, магнезий, калций, фосфор, мед, сяра, желязо, кобалт, хлор, йод, флуор и др. Съдържанието на минерални вещества в месото на морските риби е повече от това в месото на сладководните.
Особено се открояват по минерален състав мекотелите - миди, стриди, рапани. Минералните елементи в месото на рибите и морските дарове участват в различните обменни процеси в организма и формирането на някои тъкани и органи. Медта, магнезият и манганът влизат в състава на някои ферменти. Калцият и магнезият са необходими на сърдечноболните, тъй като нормализират дейността на сърдечния мускул. Желязото, кобалтът, медта са необходими в процесите на кръвотворенето. Солите на калция, магнезия и фосфора участват във формирането на костните тъкани, зъбите, нормализират съсирването на кръвта, подобряват дейността на сърцето и нервната система. Хлорът е необходим за образуването на стомашен сок, формирането на кръвната плазма и активизирането на ферментите. Йодът участва в образуването на хормона, който предотвратява развитието на болестите на щитовидната жлеза. Към недостига на йод в храната са особено чувствителни децата от училищна възраст, затова включването на рибата и морските дарове в тяхното меню е задължително. Флуорът, на който са богати само рибата и морските дарове, предотвратява кариеса.
