Що е то бисквит?

Думата бисквит идва от италиански - biscotto, или френски - biscuit, а може би от далечния латински- bis - двойно и coctus - варен. Сладкото тесто и сладкият хляб, приготвени от брашно, захар и яйца, като тяхното тегло или обем е малко повече от брашното – ето това е бисквитът или пандишпанът (раindispan – испански хляб).

Бисквитът има много разновидности, в които се използват или цели яйца, или само белтъци, или само жълтъци. Или се сменя брашното – пшенично, овесено, оризово, царевично, а понякога вместо брашно се използват печен картофи, смлени ръжени сухари или орехи, смлени на прах. Така се променя вкусът, окраската, консистенцията на бисквита, но неговата технология и структура на тестото и печеното изделие си остава неизменна.

Определящо за бисквита е съотношението на брашнената основа (понякога 50-100 г брашно) и голямата яйчена маса (от 10 до 100 и даже 200 яйца, белтъци и жълтъци).

Повечето бисквити имат течно, леещо се тесто, което предполага използването на форма за печене; формата непремeнно се намазва отвътре с масло и се поръсва с брашно, освен ако не е с незалепващо покритие – така се предотвратява загарянето на течното тесто. Бисквитът се пече дълго – от 45 минути до час и половина на слаб огън във фурна. Той се използва широко в сладкарското изкуство като основа за торти, пасти, за приготвянето на сложни, многослойни сладкиши и дори бонбони (като един от техните елементи). Освен това бисквитът след печенето преминава през допълнителна обработка – от него се снема кората, пластира се, залива се със сироп, ликьор, сладко, глазира се с шоколад или захар, покрива се с лимонова или портокалова глазура, покрива се с различни кремове, прослойва се с мармалад и т.н. От него се правят сухари, в натрошено състояние той се използва за кремове и пълнежи.

Знаете ли, че...

През XVIII-XIX в. бисквитът се смята за „лека, питателна и здравословна храна“. Лекарите от онова време погрешно смятат, че “бисквитът като мезе на доброто старо вино помага на сърцето и стомаха”. Следвайки този нелеп съвет, аристокрацията на XVIII в. често заменя хляба с бисквит, което понякога довеждало до преждевременна смърт на мнозина писатели, поети, философи от края на XVIII и XIX в.

Така например заради изключителното хранене с бисквити Байрон си отишъл преждевременно. Нека си спомним, че до 25-ата си година големият поет имал отлично здраве, а на 21 години преплувал пролива Хелеспонт, отделящ Европа от Азия. Но щом пристигнал в Италия, Байрон започнал да се храни предимно с бисквити и вино. Само след три години той се разболял от тежка форма на бъбречна недостатъчност, а след това и от сърдечна болест и починал на 36 години, т.е. 10 години по-късно.

От всичките бисквити най-опасни са тези от сухари на черен (ръжен) хляб, с тъмнокафяв цвят, които се използват в тортите.