Храните табу

Антрополозите са написали много томове за забраните върху някои видове храна и причините за появата на такива табута. Така английската антроположка Мери Дъглас в книгата си „Чистота и опасност”, излязла от печат преди 30 години, преполага, че хранителните табута съхраняват народа като единна група, която се отличава от другите народи.

• Всички народи си имат табу. Към нашите табута ние толкова сме свикнали, че въобще на ги забелязваме. Например нито американците, нито ние ще започнем да ядем кучешко месо, макар че в Китай и Виетнам това е обичайно месно ястие и се отглеждат специални породи кучета.
• Най-известното хранително табу е забраната върху свинското месо при юдеите и мюсюлманите. Съществува теория, че забраната върху свинското е въведена от древните евреи, защото от свинското месо при недостатъчно дълга топлинна обработка могат да се предават опасни за живота паразити – трихини и други хелминти.
• Индийците не ядат телешко месо. Антрополозите обясняват този факт с това, че в Индия, където дърветата са малко, кравешкият тор се използва като строителен материал и гориво. Освен това кравите дават мляко, а биковете се използват като впрегатен добитък.
• Индианците от племето метс не използват като храна еленското месо.
• Американецът ще се откаже от конското месо, макар че ние няма да пренебрегнем луканката, в която то присъства.
• Жителите на някои райони на руския Север не ловят зайци и не ядат заешко месо.
• Някои азиатски народи не употребяват пилешко месо и яйца.
• Някои африкански скотовъдни племена на ядат риба.
• Еквадорското племе ачуара не яде тапири, чието месо за много съседни племена е деликатес. Антрополозите обясняват тази забрана така: тапирът е много рядък дивеч и забраната е въведена, за да не си губят времето ловците в търсенето им.

• На север от племената паракана и аравете в Африка живее племето арара, което говори на друг език и не враждува с никого от съседите си. Арара ходят на лов предимно за маймуни. И особено любопитно е това, че наименованията и на трите племена се превежда като „хора” или „истински хора”. А това подсказва, че всяко племе смята съседите си не точно за хора.