Ирисът - великолепен като орхидеята

Нашият народ е дал името “перуника” на това уникално с красотата си цвете. Вероятно то е наречено така в чест на славянския бог Перун. Разбира се, сега е трудно да се проследи етимологията му, но това не е най-важното. Ние му се любуваме не заради името, а защото краси градините ни по неповторим начин.

Особености

Ирисът е многогодишно растение, чиято красотата и изяществото могат да се сравнят само с орхидеята. Дори и когато прецъфтява, листата му продължават да бъдат много красиви. Коренището му е разклонено и се състои от добре разграничени звена (приръстите за годината). Листата му са крайкоренови, ветрилообразно разположени, линейни, във всяко звено те са по девет. Техните цветни ложета са здрави, с височина 20-150 см, а окраската им е разнообразна. Животът на тези цветя трае около пет дена. Практически всички ириси имат приятен аромат.

Засаждането на двора се прави групово - на редове, но също може да бъде и около храстите и дърветата.

Разновидности

Една от най-популярните разновидности на перуниките са така наречените брадати ириси. Те имат изящни декоративни цветове. Срещат се сортове с бели, сини, розови, виолетови и кафяви цветове. Цъфтежът им започва в края на май и продължава месец и половина. Според височината им ирисите могат да се разделят на четири групи: под 50 см - нискорасли, от 50 до 70 см – среднорасли, от 70 до 95 см – високи. Срещат се също и джуджета с височина от 10 до 20 см. Цветовете им са ярковиолетови 45 или жълти. Цъфтежът им започва в средата на май. Обикновено ранните сортове ириси започват да цъфтят в края на май - началото на юни, средните сортове - от началото на юли, късните - след 20 юни.

Избор на място и почва

Перуниките трябва да се засаждат на слънчево място. Ако се окажат на сянка, те ще престанат да цъфтят. Тези растения не обичат прекомерната влага, сухолюбиви са и студоустойчиви.

Засаждат се в лека, неутрална почва, която не е преситена на органични торове и в която не слагат пресен тор.

Примерно за 7 дена преди засаждането трябва да е започне подготовката на почвата. Прекопаването на участъка се извършва с права лопата, в нея се внасят 8-10 кг прегоряла пръст. Добавят се и минерални торове - 3 с. л. суперфосфат (обикновен), 2 чаши дървесина. В кисела почва се добавя 1 чаша доломитово брашно. На дълбочина 10-12 см се минава с гребло, след което се полива. Ирисите се засаждат след като е настъпило деленето на храста примерно през втората половина на юли, когато ирисите прецъфтят.

Ирисите се засаждат повърхностно, малко под наклон, пъпката трябва да бъде на равнището на почвата, а горната част на коренището не се затрупва със земя. При прекалено дълбоко засаждане на коренището ирисите могат да пропуснат цъфтежа, ще се разболеят и дори могат да загинат. На третата година след засаждането тези растения започват да цъфтят обилно.