Баклавата - най-сладкото изкушение на света

Името на този уникален десерт, естествено, е женско и зад него вероятно се крие смугла източна красавица. Представете си само - всичко най-вкусно, събрано на едно място: мед, сироп от листенца на рози с кориандър и канела, орехи, шоколад, тънко многолистно тесто... Добавете нежна хрупкава коричка, изпечена до розово-златисто...

Въпреки този най-нежен вкус или може би благодарение на него, баклавата в продължение на столетия била причина за ожесточени спорове. Претендентите за предполагаемата й родина са безчет. Ако попитате някой стар грък, той ще поклати пищни мустаци, ще сбърчи гъсти вежди и ще каже, че ливанците са похитили нейната рецепта от гърците. Ливанците обаче мислят същото за гърците. Пламенните турци пък твърдят, че тя е тяхно изобретение и национално ястие. Арменците са убедени, че техните предци са измислили баклавата. Но по отношение на едно нещо всички те са единни - тяхната баклава е най-вкусната! В крайна сметка животът и съдбата на баклавата това е кулинарната история на Средиземноморието и Изтока. Тя продължава и досега - неотдавна се разрази небивал “сладкарски” скандал между Турция и Кипър за правото да наричат баклавата свой изконен (турски или гръцки) десерт. Преди сто години този спор би се решил с война. Но сега с проблема за регистрацията на баклавата като търговска марка се занимава Европейският съюз.

Независимо от всички спорове около най-зашеметяващия десерт на света, трябва да отбележим, че първото историческо споменаване за него се датира към XV век. Историкът Нури Джанла пише: “Традицията да се приготвят тънки кори от тесто за баклава е дошла от асирийците. В готварската книга на музея на османските султани в двореца Топкапъ е съхранен запис от времето на султан Фатих, съгласно който първата баклава била приготвена в двореца през август 1453 г. Твърди се, че на султана толкова му се усладило изобретението на готвача, че той пожелал рецептата да се увековечи. Оттогава баклава в Турция се приготвя за всеки празник.”

Според друга версия баклавата е измислена на територията на Турция през VIII в. пр.н.е. Гръцките моряци и търговци след като опитали нейните прелести, веднага донесли рецептата в Атина. Основният принос на гърците за нейното усъвършенстване бил в създаването на тестото, което можело да се разточва до дебелината на лист. Впрочем думата “фило” на гръцки означава “лист”.

Как се приготвя?

Баклавата е многослоен десерт, който се майстори от най-фините кори за баница. Те се намазват с масло и се редят на слоеве в правоъгълна тава за печене или се оформят като цилиндърчета. Ситно смлените орехи, бадеми или фъстъци се разполагат между слоевете кори. След като се опече, баклавата се залива със сироп от захар, вода, лимонов сок или мед с розова вода. Най-важното е температурата на баклавата и на сиропа да бъде различна.

Баклава

Продукти:

• 1 пакет кори за баница
• 1 масло (125 г)
• 1 ч.ч. захар
• 1 ч.ч. брашно
• 4 яйца
• 1 бакпулвер
• 1 ч.ч. счукани орехи
• кората на 1 лимон

Маслото се разтопява. Половината кори се редят в тава, като между тях се ръси по малко масло. Слага се плънката, приготвена от разбитите яйца, захарта, брашното, бакпулвера, орехите. Отново - кори, поръсени с масло (половината масло трябва да остане). Баклавата се нарязва на парчета и се залива с останалото масло и се пече.

Сварява се сироп от 2 ч.ч. захар и 2 ч.ч. вода. Прибавя се настърганата кора от лимон и малко от сока му. Изстиналата баклава се залива с горещия сироп и се оставя да престои една нощ.

Македонска баклава

Продукти:

• 500 г готови кори
• 100 г разтопено масло

Пълнеж:

• 250 г масло
• 180 г захар
• 3 с.л. грис
• 3 яйца
• 300 г орехи (1/2 смлени, 1/2 натрошени)
• 100 г светли стафиди, накиснати за 20-на минути в 3 с.л. ром
• настърганата кора от 1/2 лимон
• 2-3 ванилии

Сироп:

• 1400 г захар
• 900 мл вода
• 1-2 ванилии
• 1-2 с.л. лимонов сок

Яйцата и захарта се разбиват с миксер до побеляване. Добавя се размекнатото масло. След това се добавят гриста, смлените и натрошените орехи, лимоновата кора, стафидите и ванилиите. Намазва се с масло правоъгълна тава с размерите на корите. Половината от тях се нареждат в нея, като всяка се намазва с масло. Отгоре се разпределя пълнежът. Върху него се разпределя останалата част от корите, като пак всяка се намазва с масло. Баклавата се реже на три части по дължина, след това - на 6 части по ширина. После получените парчета се нарязват по диагонал, за да се получат 36 триъгълни порции.

Пече се в предварително загрята до 200 градуса фурна до зачервяване. Изважда се от фурната и се залива с предварително приготвения студен сироп. Оставя се да престои една нощ, преди да се поднесе.

За сиропа захарта, водата и ванилията се варят до сгъстяване. Сиропът се снема от огъня, добавят се 1-2 с.л. лимонов сок и се оставя да изстине.

Щрудел-баклава

Продукти:

• 1 пакет готови кори за баница
• 3 големи сладки ябълки
• 1 ч.ч. едро смлени орехи
• 1/2 ч.ч. захар
• 3/4 ч.ч. олио
• 1 ванилия
• 1/2 пакетче канела

За сиропа:

• 1 ч.ч. вода
• 1 ч.ч захар

Ябълките се настъргват на едрото ренде и се смесват с орехите, ванилията, канелата и захарта. В намаслена тавичка се нареждат последователно от корите и ябълковата смес, като всяка кора се поръсва с олио.

Щрудел-баклавата се пече в предварително загрята фурна около 25-30 минути.

Щом се охлади добре, се залива с горещия сироп, приготвен от посочените продукти. Десертът се оставя да престои няколко часа преди да бъде поднесен.