За кралете и пицата

Размисли за великите открития, предразсъдъците на монарсите и кулинарните пристрастия

Ах, този кралски живот... Сякаш разполагаш с всичко и няма за какво повече да мечтаеш. Щракваш с пръсти и всяка твоя прищявка се изпълнява на мига... Монарсите обаче май не ги свърта на едно място, животът им въобще не е спокоен. Като че ли им се искат по-екстремни усещания и близост до народа. Нека си припомним историята за принца и просяка. Не му се стояло на принца в двореца, нещо го теглело към улиците на града... А англичанинът е студена, консервативна натура. Защо тогава да се учудваме, че горещият неаполитански момък Фердинанд I Бурбон пожелал да вкуси от „народната” храна... А кое било любимото ястие на простолюдието в Неапол? Пицата, разбира се!

На „инспекция” в неаполската беднотия

Не е ясно кое точно не му харесвало на Фердинанд в дворцовата кухня – дали готвачът пресолявал ястията, или сосовете не били достатъчно ароматни. А може би просто кралската душа умирала от скука. Но каквато и да е причината, един прекрасен ден Фердинанд извършил класическата постъпка на всеки уважаващ себе си монарх. Той се облякъл в дрипи, увил се с плащ до върха на носа и се отправил на „инспекция” в народните квартали на Неапол – почти като майка Тереза. И именно там за зла беда срещнал знаменития пицайоли (майстор на пици) с прякор Гръм. Историята е запазила истинското му име – Антонио Тесто. Символично, нали? Историята въобще е дама със силно развито чувство за ирония. Пицата, приготвена от майстор Гръм, оставила неизлечима следа в изгладнялата душа и изнежения стомах на Фердинанд. След като поглезил вкусовите си рецептори, той се върнал в двореца.

Естествено, общителният монарх споделил личните си впечатления със своите близки, но се натъкнал на неразбиране. В опита си да въведе пицата в кралската кухня той срещнал решителния отпор на съпругата си - кралица Мария Каролина Хабсбургска. Свикнала с разкоша и вниманието, тя с ужас научила, че съпругът й се кани да я храни с понички с пълнеж, чието тесто се замесва с крака.

Какво направил Фердинанд?

Вместо да предложи по-хуманен и хигиеничен начин за месене на тестото, той отново се увил в своя плащ и избягал от сърдитата си жена в кварталната беднотия, където безнаказано се наслаждавал на вкуса на пицата. Ех, ако беше по-смел, Европа щеше да научи за пицата много по-рано...

Под лупата на Кралския съвет

Досадната грешка била поправена от друг Бурбон, впрочем също Фердинанд. През 1832 г. той наредил да бъде създаден Голям кралски съвет. На първата сбирка на Съвета бил разгледан жизнено важният въпрос за страната – как да се направи народната кухня достойна за кралския двор. Явно Фердинанд II бил по-добър стратег от нерешителния си предшественик. Именно той предложил да се реши проблемът с месенето на тестото – вместо с крака, да се прави с ръце или с някакво приспособление. На това съвещание Фердинанд - велик стратег и тактик едновременно, разбрал, че дори ако проблемът с тестото се реши, кралският двор автоматично ще се изправи пред нова практически неразрешима задача. Та нали пицата трябва все някак си да се яде. При това да се прави така, че да се спазват всичките детайли на трапезния етикет. Нямало как да се яде с ръце!

Вероятно самия Фердинанд II ползването на ръцете по никакъв начин не го смущавало, но кралицата... Да, ето тук би могъл да възникне проблем.

Две в едно

Явно, спомнил си плачевния опит на Фердинанд I, господин Бурбон решил отрано да се подготви. Той възложил решението на тази задача на велможата на име Дженаро Спадачини и му дал срок от шест месеца. Дженаро прекарал не една безсънна нощ в размишления и накрая решението било намерено. За да не се травмира нежната кралска психика с мисли за мръсните крака на поданиците, които с пот на лицето замесват дворцовата пица, той наредил да се излее от бронз човешка статуйка. Именно с нея от този момент нататък трябвало да се замесва кралската пица. Но се яде новото дворцово ястие? По това време вилиците вече били в употреба, но били доста неудобни. И тогава Дженаро Спадачини измислил това, заради което можем да го превъзнасяме до края на света. Към съществуващите три зъбчета на вилицата той добавил още едно – четвърто. И така се появила съвременната и много по-удобна вилица. Ние и досега си служим с изобретението на Дженаро, което през цялото това време не е променяло облика си.

Големият ден

Но да се върнем към пицата. Успял ли Фердинанд с помощта на хитроумни изобретения да въведе пицата в кралското меню? Операцията по „внедряването” била определена за рождения ден на кралицата. В тържествения ден и час пицайоли по прякор Кучешки нос поднесъл на кралицата своя подарък – гигантска пица. В чест на празника Нейно величество си позволила да опита едно парченце. Творението на Кучешкия нос – пица „Маринара” или „Четирите годишни времена”, - получило височайше одобрение. Това била много важна крачка в по-нататъшната история на пицата.

Най-интересното е това, че обикновените хора, като чули, че любимата им пица се поднася в двореца, много се зарадвали. И от уважение към кралското семейство започнали да месят тестото с ръце.

Любимка на бедни и богати

А по това време в дворцовия парк била построена първата кралска пещ за пици. Познайте кой станал кралски пицайоли? Историята и тук не минава без ирония. Помните ли човека на име Антонио Тесто? Дада, същият, който пристрастил Фердинанд I към народното блюдо. Ето така. На служба при Фердинанд II постъпил синът на Тесто – Доменико. Кралските гости били приятно изненадани от нововъведенията. Основното им развлечение бързо станали пикниците по ливадите, придружени непременно с пица. Кралицата непрестанно подканяла гостите да вкусят новото ястие, а кралят пресмятал сумата, която му носела дворцовата пицария. Оттогава пицата никога не се лишава от кралско внимание. През 1889 г. Италия научила за пицайоли Рафаело Еспозито, чиято пица кралица Маргарита благословила да се нарече на нейно име.

Ето така постепенно, стъпка по стъпка, пицата завоювала сърцата както на обикновените италианци, така и на висшата класа. И в това няма нищо чудно. Не е важно колко високо си се издигнал, а доколко разполагаш със своите вкусове и потребности. Сега пицата е достижение на Италия, одобрено от кралското семейство и любимото ястие на италианския народ.