Лечебната мощ на салвията

Името на това растение произхожда от латинското Salvere - “лекувам”. То е многогодишен полухраст от семейство гъбоцветни с височина 50 см, с многобройни и гъсто покрито с листа стълба, с мощен дървенист корен. Расте със синьо-виолетови цветове, които достигат дължина 2,5 см. Съществуват над 700 вида салвия.

Произход

Лечебната салвия е родом от Средиземноморието, но в средните векове започнали да я отглеждат в Северна Европа. В епохата на Ренесанса тя била любимо растение в аптечните градини на манастирските земи. По-късно салвията се настанила в частните градини, където завоювала своето място сред лекарствените растения и кулинарните подправки. От векове й се носи славата на растение на дълголетието.

Химичен състав

В листата на лечебната салвия се съдържат от 0,5% до 2,5% етерично масло. В тях са открити също и алкалоиди, флавоноиди, дъбилни вещества, урсолова, олеанолова и хлорогенова кислини, витамин Р, никотинова киселина, фитонциди, уваол, парадифенол.

Приложение в кулинарията

Салвията се използва като ароматна подправка за ястия от домашна птица и за рибни сосове. Младите й листа се добавят и в пълнежа на домашните колбаси. Често се употребяват в сушено състояние, заради силния им аромат и леко горчив вкус. Месото, обработено със салвия, става по-нежно, вкусно и по-лесно се смила. Салвия на прах се прибавя в някои кашкавали, за да им придаде пикантен вкус. Прашецът се поръсва непосредствено преди поднасяне на пилешки бульон, омлет, варена риба, задушено телешко месо. Сушената салвия се използва за ароматизиране на бира и вино.

Листата на салвията имат много силен аромат, затова тя се добавя към блюдата в малки количества.

В медицината

Листата на салвията имат силно дезинфекциращо и противовъзпалително свойство. Те възстановяват кръвта и ограничават потоотделянето. Използват се като настойка за плакнене на гърлото, при стоматит, катар на горните дихателни пътища, ангина, туберкулоза и гинекологични заболявания. Препоръчва се и на жените в климактериума, тъй като намалява потоотделянето. А също и на кърмачките, които трябва да отбият бебетата си - за намаляване на лактацията. Обливането на главата с отвара от салвия прекратява косопада. Пресните млади листа на салвията се използват за налагане на тумори.

• При заболявания на стомашночревтния тракт: 5 г ситно нарязани листа се варят с 400 мл гореща вода; приемат се по 20-30 мл на всеки 3-4 часа.
• При възпаление на дихателните пътища се препоръчват инхалации с етерично масло от салвия (1-2 г масло се кипват в гореща вода и парите се вдишват).
• При заболявания на нервната система: 5 г листа от салвия и 5 г дъбова кора се заливат с 50 мл гореща преварена вода. Престояват 2 часа и течността се прецежда. Приема се 3 пъти на ден преди хранене.
• Виното от салвия се използва при проблеми със стомашно-чревния тракт: 80 г листа от салвия се заливат с 1 л червено вино и престояват 8 дена. Приемат се по 20-30 мл след хранене.

Внимание!

Лечебната салвия не бива да се приема в големи дози и продължително! Възможно е натравяне и раздразнение на слизестите обвивки!

Съветите на нашия готвач

• Съхранявайте сушената салвия в затворен стъклен или порцеланов съд на сухо и тъмно място.
• Салвията е особено подходяща за зеленчуци (пържени и печени картофи, патладжани) и гъбени блюда. Добра е и за различни маринати.
• Само няколко листенца салвия, прибавени към олиото, ще придадат интересна нотка на пържената риба.
• Салвията се чувства най-добре в компанията на лук, чесън, зелена чушка. Тя се откроява прекрасно в блюдата с печено месо.

Знаете ли, че...

• Древните медици Хипократ, Диоскорид и други са смятали салвията на “свещена трева” и за най-полезното лекарство, особено при безплодие при жените.
• l В Египет след войни и епидемии принуждавали жените да употребяват салвия в храната за увеличаване на рода.