Картофът - да го осъдим или да го сварим?

Всички в детството си обичахме картофа. На за върастните употребата му вече стана почти неприлична: защото този дар на природата бе обявен за враг на здравето и стройната фигура. Истина ли е това или клевета?

Обвиняват го Мишел Монтиняк, създателя на знаменитата диета, в чиято основа лежи гликемичният индекс (ГИ) на продуктите.

Според неговата теория всички продукти с висок ГИ (70 и повече) водят до стремително натрупване на наднормено тегло. Този показател при варения картоф е 70, при картофеното пюре - 90, а при печения - чак 95! Оттук следва изводът незабавно да изключим картофа от менюто си!

Робърт Аткинс, разработил не по-малко популярна диета нисковъглехидратната. Според мнението на Аткинс картофът автоматично се превръща в продукт нон грата на трапезата на всеки човек, загрижен за телесното си тегло.

Уилям Бантинг, знаменитият канадски професор и изследовател на инсулина. Човекът, който цял живот търси лекарство за диабета, смяташе картофа и макароните за виновници за епидемията от затлъстяване, застрашила целия свят.

Привържениците на разделното хранене проявяват повече търпимост: те дават на този кореноплод право на съществуване, но изискват той да се изолира от всяка протеинова храна, както с животински, така и растителен произход.

Последователите на нискокалорийните диети не призовават към незабавното унищожаване на картофените ниви и твърдят, че те само контролират калорийността на своите ястия. Само че в менюто на най-строгите от тях вие няма да намерите нито един злощастен кореноплод.

Кой ще посмее да се изправи в защита на картофа пред толкова авторитетен екип? Спокойно! Има и такива хора! Защитават го Гастроентеролозите твърдят, че поради високото съдържание на нишесте, картофът е безценен продукт при заболявания на стомаха (язви, гастрити) и предразположеност към такива. Нишестето дразни само войнстващите диетолози и фанатично отслабващите, а стените на стомаха - напротив - те се успокояват от него.

Портрет в разрез

Средностатистическият картоф съдържа: 75% вода, 2% протеини, 0,1% мазнини 19,7% въглехидрати, 18% от които се падат на нишестето, а останалото - на целулозата.

Количеството витамин С в картофа е едва 2 пъти по-малко в сравнение с цитрусовите плодове - 20 мг на 100 г. Той е богат и на витамини от група В, бетакаротин, витамин Е, а също и на биотин и фолиева киселина. В пресните грудки има много магнезий, който е особено полезен за нервната система.

Специалистите в областта на сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания също са категорично против изключването на картофа от менюто. В него има много калий, който подобрява обменните процеси и нормализира водносолевия баланс.

Освен това картофът има и противооточен ефект, а където няма отоци, там и излишните килограми са по-малко.

Покорителите на Севера и златърсачите в Аляска – не са най-съвременните адвокати, но въпреки това и тяхното мнение е важно. Именно картофът, богат на витамин С, спасявал търсачите на приключения от страшната болест скорбут.

Любителите на някои модерни диети, колкото и странно да звучи, също са на страната на обвиняемия. Става дума за това, че не само съществуват картофени разтоварващи дни, но и цели картофени диети. Техният смисъл е отделна тема, но въпреки това те съществуват.

И накрая нека кажем нещо много важно - ущърб на фигурата нанася не самият картоф, а маслото и мазният сос, с който той се съчетава.

Компрометират го

Популярният кореноплод мигом се превръща във враг, щом се поднесе като... ...чипс. По своята същност това е пресовано нишесте, пропито с масло, гъсто посолено и подправено с черен пипер, често обогатено с с изкуствени ароматизатори и вкусови добавки. Витамини няма в него, а минералите са в такава форма, че е по-добре да не се употребяват. Освен това чипсът поражда жажда и последващо задържане на течности в организма, което веднага се отразява на телесното тегло. Калорийността на 100 г е 500-550 ккал. ...пържени картофи. Витамин С и минералите в тях се запазват и все пак това ястие не се препоръчва на тези, които се грижат за здравия си стомах и тънката талия. Калорийността тук е не по-малко от 400 ккал на 100 г от продукта.

Безопасното съчетаване на мазнините с картофите може да се осигури единствено у дома, когато се приготвят правилни ястия от правилни продукти. За отслабващите е най-добре да подправят картофите не с краве масло, а с растително, или с обезмаслена сметана, или да ги задушават например с риба - продукт, който съдържа ценни полиненаситени мастни киселини.

Още един компрометиращ “елемент” - това сме ние самите. Ако приготвяме картофи без капчица масло, но в големи количества - талията ще се разрасте. Затова ние спазваме нормата. А тази норма в зависимост от теглото на отслабващия човек е приблизително 2-3 варени картофа средна големина в основния прием на храната. Именно толкова се събира в четвърт чиния.

Последен аргумент

Оправдаването или осъждането на картофа е лична работа на всеки, както и изборът да го яде или не. Но да аргументирате отказът си от картофа с това, че отслабвате, не е сериозно. Той не е пречка за това, а по-скоро помощник. Нека не забравяме, че вареният картоф има една важна особеност бързо и дълго да ни кара да се чувстваме сити и точно с това ни помага да не преяждаме.

Любопитни факти

• Като изядете 100 г варени картофи, ще удовлетворите 1/5 от дневната си потребност от калий и витамин С.
• 1 кг варени картофи осигуряват на организма дневната норма за потребление на витамин С и калий до 200%, на магнезий и фосфор – до 50%, на желязо – до 60% и на калций – до 20%.
• 1 кг варени картофи съдържат 800-900 ккал, т.е. 30% от дневната енергийна потребност на човека.
• В пържените картофи витамин С се запазва в два пъти по-голямо количество в сравнение с варените, но за сметка на това желязото е два пъти по-малко.
• За да заредите организма си с нормалната енергия за деня, ще трябва да изядете 27 средни по големина варени картофи.
• Най-калоричното картофено ястие са пържените картофи (276 ккал - 1/7 от дневната норма), а най-леко е картофеното пюре (само 75 ккал - 1/27 от дневната норма).