Какво не знаем за кактусите

Неотдавна на аукциона Сотби в Ню Йорк беше продадена уникална колекция от кактуси. Търгът тръгна с цена $ 35 000, а приключи на 120 000. Един от собствениците на “ДаймлерБенц” стана притежател на това богатство.

И така... какво не знаем за тези удивителни растения?

• В древна Гърция наричали кактус всяко бодливо растение, включително репея и артишока. Едва през XVIII в. знаменитият шведски ботаник Карл Линей приложил тази дума за описването на конкретен род. Досега са установени 2500 вида кактуси.
• При температура на въздуха 37 градуса кактусът се нагрява до 53 градуса. Той може да израсте до 15 м височина и дори без корени остава дълго време жив. Известният учен растениевъд Лутер Бербанк веднъж оставил кактус да виси с главата надолу върху дърво цели 6 години! После го посадил и той започнал да расте...
• Най-малките кактуси в света се наричат блосфелдии - те се побират върху чаена лъжичка. А най-големият кактус е калифорнийският гигантски цереус. Той прилича на канделабър (голям свещник) и един от представителите на този вид бил висок 24 м и доживял до 150 години. В стъблата на тези кактуси може да се съдържат до 2 тона вода.
• Цветът на змиевидния цереус се смята за един от най-красивите в света. Той расте само нощем. Размерът му е колкото голяма чиния, почти 30 см в диаметър. Цветът се състои от 75 златисти венчелистчета, 25 снежнобели дълги заострени листенца, разположени спирално и 600 светещи тичинки.
• И само с много голям труд станало възможно такъв кактус да се прихване в единствената градина за кактуси в Монте Карло. Бодливите красавци там растат на брега на Средиземно море. На някои места по плетениците от тях може да се премине като по мост.
• Ако сте боси, не правете това. Кактусовъдите твърдят, че наведнъж в ръката ви могат да се впият повече от 80 иглички, а изваждането им е много трудно. Рекорд в това отношение е поставен през 1954 г. в Бразилия. За 15 секунди в ръката на един нещастник се забили 267 иглички.
• Най-пострадали от кактусите са австралийците. Оказва се, че бодливковците се развъждали в Австралия буквално като зайци. Един бразилец занесъл там кактуса опунция и така едва не унищожил всички животни. Кравите яли кактуси и след това умирали от игличките в стомаха. Спасението от опунциите дошло от въздуха - самолети разпръснали кактусовия вредител - аржентинския молец. В Австралия на това насекомо му издигнали паметник - единственият по рода си монумент в света.
• Най-сериозната тайна на мексиканците. До 1785 г. тя била държавна тайна. От насекомите, които се развъждат в кактусите, се добивала яркочервената боя кармин. Тя не се прави никъде другаде в света. Кактусовите въшки се премахвали от растенията с помощта на лисичи опашки, обработвали се на пара и се сушили.

• Най-опасните кактуси. Те се отнасят към рода лофофора и отглеждането им е забранено навякъде по света, тъй като съдържа халюциногени. Говори се, че католическите свещеници заплашително задавали на ацтеките, когато ги обръщали към християнството, два въпроса: “Ял ли си човешко месо“ и Пил ли си пиотля?” Само жреците на ацтеките имали правото да събират пиотля. Останалите ги грозяла смъртна забрана.
• Въобще кактусите са... храна. Захаросаните парченца от бонбонения кактус са любимо лакомство на мексиканците. От плодовете на някои кактуси се приготвя сладко. Освен това те могат да се ядат и сурови, задушени с месо, осолени, като краставички, мариновани и т.н. А през XIX в. чрез кръстосване от много видове кактуси бил получен гладък вид, без иглички, който по вкус много прилича на портокала.