Нарът се яде със зрънцата
Наровите храсти цъфтят с червени, бели или розови цветове, а после те
връзват плодове – познатите на всички кръгли плодове с плътна кора, с размерите
на ябълка. Под кората се намират много семена, като всяко от тях е заобиколено с
рубинова, сочна, кисело-сладка мекота. Нарът е едно от най-древните културни растения.
Най-вероятно персите са започнали да го култивират. Сега има много сортове и тези
плодове се отглеждат в цял свят. За източните народи както в древността, така и
сега нарът е символ на изобилието и плодородието. Те го наричат „кралят на всички
плодове”. Битува и такова мнение, че дръжчицата на нара е била първообразът на кралската
корона.
Само червени ли са наровете?
Плодовете могат да се различават по оттенък и наситеност на цвета. Наровете биват
яркочервени и по-бледи, розови. Най-важното е цветът на кората да бъде равномерен,
а текстурата – плътна, тънка и суха. Това означава, че плодът е напълно узрял. Вкусът
му също зависи от сорта и варира от кисел до сладък. Вътре в зрелия нар красивите,
равни, апетитни зрънца са разделени от тънка пелена.
Само суров ли се яде този плод?
Най-често – да. Впрочем блюдата, приготвени само от нар се броят на
пръстите на едната ръка. Но да се яде пресен нар е доста трудно и неудобно – прекалено
много са зрънцата в него. Според една легенда те са 365 – толкова, колкото са дните
в годината. Всъщност зрънцата могат да се ядат. Китайците смятат, че претритите
със захар зърна от нар са много полезни за мъжете.
И все пак най-добре е да се изцеди сокът...
Така е, но има начин, който облекчава чистенето на зрънцата. За да се отстранят
лесно, трябва да се отреже връхчето на нара, да се прореже кората на няколко места,
плодът да се сложи във вода и внимателно да се разчупи. Тогава зрънцата падат на
дъното. Всичко се изхвърля, освен зрънцата, които се подсушават.
А има ли специален начин за изцеждането на сока?
Наровият сок може да се получи по същия начин, както портокаловият –
като се разреже плодът на две половини и течността му се отдели с помощта на изстисквачка
за цитрусови плодове. А може и просто с лъжичка да се намачкат зрънцата върху сито.
Обикновено за готвене се използва именно сокът. Ако нарът се съхранява в прохладно
и сухо място на стайна температура месец и половина, то сокът му в буркани може
да се съхранява много по-дълго и да се пие цяла зима. Той е полезен с това, че съдържа
витамините А, С и Е, желязо и органични киселини. Влияе благотворно върху стомаха,
бъбреците, повишава хемоглобина, укрепва сърцето. Препоръчва се да се пие сок от
нар преди хранене – той подобрява апетита и подпомага храносмилането.
Ако сок от нар се стерилизира и в него се добави захар, ще се получи гренадин –
незаменима съставка на много коктейли.
Върху основата на сока от нар се приготвят различни сосове.
Какво е наршараб?
Един от най-популярните сосове в Кавказ. Няма нищо по –просто от неговото приготвяне.
Трябва просто да се изпарява наровият сок на бавен огън в продължение на цял час.
Поднася се към риба, месо, птици. Сокът от нар се добавя и към маринати за телешко
или агнешко месо. Той придава на блюдата нежен киселичък оттенък. Особено добре
се съчетава нарът с дивеч. Като гарнитура са много подходящи наровите джемове или
чатни (сос). А в Индия нарът се използва като подправка – неговите сухи счукани
зрънца се добавят към зеленчуците и боба. В съчетание със слабо лют пипер такава
подправка придава специфичен киселосладък вкус.
Какъв десерт може да се приготви от нар?
Желе. Изцежда се сокът от три плода. В топла вода се разтваря желатин,
като половината от него се смесва с прясно мляко и се оставя в хладилника за половин
час. Останалият желатин се смесва със сока от нар и се разбърква. Налива се върху
млечното желе и съдът отново се поставя в хладилника за 30-40 минути. За украса
може да се ползва круша или шоколадова стружка. А може да се направи още по-просто
– да се смесят нарови зрънца със сладолед, гъста сметана и натрошено безе. Поднася
се с чай от сушени цветове от нар. Този чай е червен, приятно киселичък на вкус
и напомня чай от цветове на хибискус.