Иван Андреевич Крилов - Баснословният лакомник
Иван Андреевич Крилов бил известен не само с басните си, но и със завидния си апетит, което породило множество легенди. Една от тях гласи, че 76-годишният поет завършил земния си път, докато лакомо похапвал яребички...
“Преоригиналното туловище”
В младостта си той бил беден и не могъл да се ожени за своята избраница. Цял живот си останал ерген. Затова пък с таланти, здраве и невероятен апетит бил свръхнадарен. Знаел пет чужди езика. Започнал да учи гръцки след 50 години. Подхванал да превежда „Одисеята”, но от мързел я зарязал. Превъзходно свирел на цигулка. До настъпването на суровия студ се къпел в канала, миещ Лятната градина в Петербург, като разчупвал ледовете с тучното си тяло. Гастрономическите му подвизи хвърляли в ужас. Чувайки оплакванията на млади хора от здравето, той казвал: „А аз не давам почивка на стомаха. Щом ме зачовърка отвътре, нахранвам го двойно и... той се оправя...”
Без семейство, Крилов никога не опознал домашните грижи. Бил запален картоиграч, но основната му страст си останала храната. Той ценил простичкия руски обед – вкусните шчи, ботвинята, кулебяката, мазните пирожки, прасенцето с хрян. Понякога мидите го съблазнявали и той унищожавал наведнъж между 80 и 100... Най-често обядвал на гости или в Английския клуб. Сам никога не готвел, а неговата слугиня Фенюша била немарлива и не обръщала внимание на домакинството. Навсякъде било прашно, фасовете не се изхвърляли със седмици. Стопанинът не обръщал внимание на безредието. Той често отварял прозореца на гостната и хранел врабчетата и гълъбите на килима. Веднъж, докато боледувал, бил поразен от лошия вкус на пирожките. Отворил тенджерата и какво да види - зелена плесен. “Вече изядох две и нищо, започнал да разсъждава,
– Ако ще умирам, то ще умра от две, както и от десет.” Махнал с ръка, изял всичко и... се оправил. В Английския клуб, който посещавал повече от 35 години, дълго стояло небоядисаното петно на стената, направено от неговата глава, отпочиваща след сития обед. Там се канели да поставят негов бюст. Сядайки на масата в познати домове, той си връзвал салфетка под брадичката и ръкавите му се цапали от капещия от нея сос. В някакъв момент салфетката падала, но той не забелязвал това и продължавал да трие с ръкавите си по бялата жилетка, която носел постоянно. От всяко поднасяно блюдо си слагал в чинията толкова, колкото тя събирала. След като се наобядвал, Иван Андреевич ставал, помолвал се от куртоазия и винаги произнасял: „Много ли му трябва на човек?”, което възбуждало общ смях.
Имало нееднократни опити Иван Андреевич да бъде напит, но без успех. И въпреки това в Петербург се носела славата му на пияница, тъй като имал вечно сънена физиономия. Освен това живо реагирал на шегите и забележките. Никой не можел да се състезава с него по остроумие. Един от писателите, които му завиждали, го попитал: „И защо непрекъснато ви печатат?” Крилов отговорил: „Нали децата четат басни. Те късат книжките и затова ги преиздават.” Пушкин обичал да нарича Крилов „преоригиналното туловище”.
Храна по старовремски
Всяка неделя Крилов обядвал в дома на министъра на народната просвета Оленин. Идвал към четири, когато поднасяли обяда. Рецитирал две басни и се устремявал към масата. За празника Масленица у Оленини пекли блини. Някои от тях били с големината на чинията и с дебелина един пръст. Поднасяли ги с хайвер. Иван Андреевич изяждал по 30 броя от тях.
Поканен веднъж от граф В. В. Пушкин „на макарони”, Крилов закъснял. „Седмина не чакат един,” – казал графът и всички седнали край масата. Когато привършвали третото блюдо – а то било самите макарони, приготвени от италиански готвач, Иван Андреевич се появил. „А! – възкликнал графът. – Имате глоба!” Той наредил да поднесат на закъснелия герой чиния, препълнена с макарони. Крилов ги изял. „Това не се брои, - казал графът.
– Започнете обеда със супата – подред.” Третото блюдо се оказало пак планина от макарони. Без да му мигне окото, поетът глътнал и нея, а след обяда признал на потресения домакин: „Какво да направя! Аз и сега съм готов пак да се провиня.”
Голямото меню
През последните години от живота си Крилов всяка неделя обядвал при Александър Михайлович Тургенев, директора на медицинския департамент, който държал превъзходната готвачка Александра Егоровна. За да угоди на Крилов, жената съставяла менюто от най-тежките и засищащи храни и а готвела четири пъти повече от обикновено. И от този знатен дом тръгнала цяла поредица гастрономически легенди за баснословния лакомник.
