1001 Рецепти с личен фаворит в MasterChef - част II-ра

Автор: Сандра Алексиева

Калоян Денков - непослушното и своенравно дете от 127-мо СОУ в София, което познавам от 15 години, днес е коремен хирург и участник във вторият сезон на MasterChef. Вълнувам се с всеки следващ епизод на предаването и стискам палци, заедно с целия кип на 1001 рецепти, а вярвам - и с голяма част от читателите му, защото на огромна част т зрителите Калоян е фаворит!

P.S.: Калояне, гордея се с теб и стискам палци да те гледаме на финала!

Какво за теб е MasterChef?

MasterChef е едно предизвикателство, за което веднага щом разбрах, исках и знаех, че ще участвам. То е изпитание за волята, уменията, съсредоточеността и нервите на любителите готвачи.

Какво е чувството да си на стрес тест, докато успоредно имаш камера на сантиметри от ръцете ти?

В началото не ми беше комфортно, особено когато дойде екипът да те пита какво правиш или какво се е объркало в най-напечения ти момент от готвенето, а целта на много от изпитанията и битките в MasterChef е да те изкарат от зоната ти на комфорт. С течение на времето обаче се свиква и дори ти става рутина да общуваш с камерите.

Какво е да си лекар в България?

Не е лесно да си лекар в България, имайки предвид заплащането, трудностите, които младите срещат във връзка със специализациите, и отношението на масата към медицинските лица и в частност - лекарите. Да си лекар обаче е призвание и това трябва да се знае от хората, които влизат да следват само защото е модерно, престижно или защото родителите им така искат.

Накратко, за десетте години след гимназията, си се превърнал в тотален коремен специалист – в прекия и преносен смисъл :) Какви преимущества ти дава професията ти в MasterChef?

Умението ми да боравя добре с ножа определно ми дава преднина пред някои участници, но качествата, които ме отличават, са бързото вземане на решения без колебание, умението да съм съсредоточен в това, което върша, въпреки многото камери, и увереността ми в първото нещо, което ми дойде на ум, колкото и да се опитва журито да ме разубеждава.

Какво да очакваме от епизодите в MasterChef?

Очаквайте много налудничави идеи от моя страна в посока комбиниране на продукти, очаквайте интересни сблъсъци с други участници, както и интересни отборни битки.

Кой е най-силният ти конкурент в предаването?

Има няколко участници, които са доста подготвени, но мисля, че един от най-силните е Евгени, който познава много добре японската кухня и се спрявя перфектно в повечето задачи.

А най-незначителният?

От самото начало си личеше кой знае много и кой е гол и бос, кой може да готви на ниво MasterChef и кой на ниво „Мамо, виж какво сготвих“. В този ред на мисли най-неподготвеният и неопитен за мен участник е Махсун.

Какво би било бъдещето ти, ако спечелиш титлата MasterChef?

Ако спечеля титлата MasterChef и голямата награда, ще мога да реализирам моята кулинарна мечта, а именно да направя Street Kitchen и да предлагам на хората в забързаното им ежедневие ястия, които българинът не предполага, че може да пробва на улицата.

А какво, ако не я спечелиш?

Ако не спечеля MasterChef, пак ще реализирам плановете си, но ще трябва малко повече да се потрудя и да помисля повече за финансовата част на нещата.

Познавам родителите ти и съм чувала за твоята баба от Врачанско. Разкажи ми за кулинарните традиции в твоето семейство.

Майка ми и вуйчо ми са родени в село Комарево, Врачанско, където и аз съм прекарал детството си. Баба ми беше голям кулинар и всичко й идеше „отръки“, както се казва по този край. Храната на нашата трапеза винаги е била прясна: изобилие от зеленчуци от градината или месо от животните, отгледани на двора. Винаги са били ценени сезонните ястия и продукти. Не можеш да ядеш свинско август месец, въпреки че във фризера винаги е имало домашно или диво прасе, ако в двора се разхождат 30-40 кокошки или реката е пълна с риба, а по полето прехвърчат ята пъдпъдъци, яребици и фазани.

Ловджия ли си? Какво месо се яде вкъщи предимно?

Да, ловджия съм, запалил съм се по ловуването от вуйчо ми, който пък е запален от неговия дядо. Обичам птичарския лов, защото има повече стрелба и ми е по-приятен сезонът. Напоследък обаче не ми остава много време, имайки предвид работата ми и новородената ми дъщеря. Вуйчо ми обаче е болен на тема лов и не пропуска уикенд. Фризерите са пълни с всякакъв дивеч, а когато се събираме на празници или имаме гости, аз и майка ми обожаваме да приготвяме за тях еленско, сърна, лопатар, диво прасе, заек или дива коза.

Кой от двамата - ти или съпругата ти, се вихри повече в кухнята?

Когато съм си вкъщи, винаги предпочитам аз да приготвям храната, не че й нямам доверие, но това ми помага да разпускам след работа и да се отдам на хобито си – кулинаията. В случаите, когато тя е приготвила вечерята, винаги е придружена с романтична атмосфера и всеки път си облизвам пръстите.

Кое е първото, което ще сготвиш на новородената ти дъщеричка, когато започне да се храни с ястия?

Предполагам, че ще започнем с пюрета и смутита, но при първа възможност ще й покажа и ще я науча на разликата между вкусната и здравословна храна и тази, която само лъже очите и децата масово затлъстяват.

На какво искаш да научиш малката, когато порасне?

Искам да я науча преди всичко да е добър човек, да следва своя път в живота и да не се влияе от чуждото мнение, да е самостоятелна, упорита в начинанията си и никога да не се предава и прегъва пред пречките по пътя си. Искам да я науча на отношение към храната и детайлите в нея и най-вече да готви с любов и емоция, защото това придава характер и липсващата нотка дори на най-обикновените ястия.

Имат ли кулинарно възпитание съвременните деца?

Днешните деца имат кулинарно възпитение и ако не бях сигурен в това преди MasterChef, мнението ми се опроверга, когато трябваше да готвим за 15 шест годишни сладурковци в една от отборните битки. Коментарите, които получихме след състезанието, бяха убийствени и много на място, а след разговорите ми с някои от тях разбрах, че децата са много напред с матриала по отношение на храната, която консумират.

Снимки: bTV/MasterChef