Розмаринът

Това уханно растение е познато още от библейско време. То расло по склоновете на планините и хълмовете на Ливан заедно с лавандулата, хвойната, салвията. За древните гърци било свещено. В Европа го пренесли монаси. Сега розмаринът се използва активно в средиземноморската кулинария, в Англия, САЩ, Скандинавия и Германия.

Химичен състав

Листата му съдържат до 2% етерично масло (със съдържание на цинеол, камфор, борнеол, лимонен, пинен, камфен, борнилацетат), дъбилни вещества, смоли и др.

Лечебни свойства

То е ефикасно против метеоризъм, подобрява храносмилането и оказва силно дразнещо действие върху кожата.

В народната медицина се използва за вани.

Етеричното му масло е добро за разтриване - укрепва нервите и разширява кръвоносните съдове.

Оказва лечебно действие и при ниско кръвно налягане, нервни разстройства, чувство за напрежение, при състояние на обща отпадналост и полова слабост.

Повишава отделянето на стомашен сок и влияе благоприятно на общата дейност на стомашночревния тракт.

Приложение

Силно ароматният му, сладникав и камфоров мирис, напомнящ мириса на бор, е с лек остър вкус.

Във фармацевтичната промишленост от розмарина приготвят лекарствени препарати, чайове, настойки, мазила, пластири.

Разтърканите му листа се употребяват като подправка. В неголямо количество те се добавят към зеленчукови супи, салати, кайма, пържено месо, гъби, варена риба, зеле и маринати.

В умерени дози розмаринът придава особен аромат на супите – месни, пилешки, гъбени и грахови. Във френската кухня той влиза в състава на известния букет „гарние”, който се слага в торбичка, с която се вари 5-6 минути в супата, а после се изважда.

Листата розмарин придават приятен вкус на меките кашкавали, картофите, дивеча и яйчения пастет. Типичен вкус придобиват с добавянето на розмарин ястията от агнешко, телешкият гулаш, овнешкото месо и доматената супа, както и въобще месото, приготвено на грил.

В месните блюда розмаринът изпълнява две роли: убива специфичната миризма на някои видове месо и придава на месото аромат на дивеч.

Подходящ е за приготвянето на дивеч и птици, а някои го добавят и към рибни блюда. Но според много кулинари розмаринът похабява вкуса на рибата.

Като цяло тази подправка се използва по същия начин както и дафиновият лист – трябва да се помни, че ако престои дълго в ястието, тя му придава лека горчивина. Всъщност розмаринът и дафиновият лист взаимно се изключват.

Знаете ли, че...

• Ботаническото име на растението означава “роса от морето”. Повод за него вероятно е дал морскосиният цвят, с който розмаринът цъфти и с характерното му местообитание - близо до морето.

• Една легенда свързва произхода на наименованието и цвета му с Божията майка – при бягството й от Египет една нощ Дева Мария постлала наметалото си над туфа нацъфтели растения и когато на сутринта се покрила отново, цветчетата му от бели били станали нежносини, а храстът оттогава е познат под името „Розата на Мария”. Затова в Италия и Испания го смятат за свещено растение, което пази от вещици и зли духове, а в Сицилия вярват, че в клонките му се крият млади феи. Във Франция пък го използват за кадене при религиозни церемонии, а една друга легенда от региона гласи, че храстът спира да расте на 33 години в чест на Христос.
• Розмаринът е символ на приятелството. Често клонки от него се носят от младоженците на сватбата като знак за любов и вярност.