Ирина Тенчева - за даряването на живот, мечтите и смисъла на съществуването
Това интервю е различно от всички, които съм публикувала в сайта ни до момента. Защото го публикувам не просто с любов, а с надежда, че дамите, които четат следващите редове ще си зададат въпроса какво ги прави щастливи и ще си отговорят по същия начин, както си отговарям аз. Ще направят една малка стъпка към едно голямо бъдеще, започнало с даряване на частица от нас самите.
Какъв беше последният смислен подарък, който направихте?
Когато попаднах на интервю с Ирина, която говореше за социалната кауза, която подкрепя - за донорство на яйцеклетки, в следствие на което млади семейства с репродуктивни проблеми успяват да сбъднат мечтата си да имат свое дете, си помислих как никой не би могъл да разбере тази кауза по-добре от аудиторията на 1001 рецепти - защото моят сайт се чете предимно от млади майки. Аз знам, че всяка една от вас ще прочете интервюто от начало до край. И ще дари частица от себе си в името на вече роденото и здраво бебе.
Как се запозна с екипа на организацията „Майки за донорството“?
С Мариела Великова се запознах във Фейсбук. По това време правех предаването Ангел парк, с което търсех съмишленици за мечтите на гостите ми. Месеци наред на стената в социалната мрежа ми излизаха вдъхновяващите послания на тази жена. Стана ми интересно каква е мечтата, която стои зад тях. Така разбрах за програмата за „Донорство на генетичен материал” към Фондация Искам бебе. Поканих я навръх осми март да представи съкровеното си желание пред зрителките ни. А то беше да се информират и, ако го почувстват, да дарят яйцеклетка, за да помогнат на друга жена да стане майка. Ефектът беше невероятен. Само за няколко дни десетки жени се обадиха и и заявиха желание да помогнат.Как взе решение да станеш лице на тази кампания?
Мариела и Виктория ми се обадиха по телефона и ме поканиха. Настояха, че за тях аз съм най-подходящото лице и че независимо от факта, че не мога да даря от своите яйцеклетки, са убедени, че посланията им се чуват от най-много хора чрез мен. Досега не съм приемала нито една подобна покана, но в случая нямах никакво съмнение, че с каквото мога да помагам на тази кауза, ще го направя.Колко жени в България имат нужда от яйцеклетка?
Официалната цифра, която повтаряме е 40 000, но за съжаление тенденцията не върви на добро, а и едва ли информацията се актуализира постоянно. Жените с дефицит на яйчниковия резерв са с най-различни проблеми. От вродени малформации, през лечение на онкозаболявания, ранна менопауза, оперативни интервенции. Със сигурност броят им е повече от посочената цифра.Какви са условията, за да станеш донор на яйцеклетка?
За да станеш донор на яйцеклетка преди всичко трябва да си добре информиран, да си почувствал със сърцето си потребност да помогнеш, дарявайки частица от себе си и не на последно място да си в добро здравословно състояние. Важни условия са да си на възраст до 35 години и да си родила свое дете.Какви са най-честите притеснения на жените, преди да станат донори на яйцеклетки?
Жените, които наистина искат да дарят от яйцеклетките си имат преди всичко въпроси свързани със самата процедура и евентуалните последици за здравето им. Въпросите са от типа: боли ли, напълнява ли се, води ли стимулацията до хормонален дисбаланс и някакви последващи заболявания и други подобни. Отговорите на всички изброени по-горе примери е „не”, а на всички останали питания момичетата от „Майки за донорство” сме готови да отговорим по всяко време.Какви са митовете за даряването на яйцеклетка?
Митовете са най-различни. Лично според мен най-обиден е подхранвания от медиите мит, че българските жени стават донорки на генетичен материал за пари. Всъщност в по-голямата част от развития свят тази процедура наистина е платена услуга и щом е узаконено, сигурно не е толкова лошо. Но в България даряването е доброволен, анонимен акт. Точно с това ме спечели каузата, с това, че е подкрепена от дами, които искат с цялото си сърце да помогнат на друга българка да стане майка. Те даряват частица от себе си за нов живот, а в замяна искат само едно – да имат правото вечер, когато си лягат да заспиват с чувство на изпълнен човешки дълг, затова, че са върнали смисъла в живота на едно борещо се за дете семейство.Като лице на тази кампания вероятно научаваш личните истории на много жени. Коя от тези истории те е трогнала най-много?
Всяка история, зад която стои чистата мечта да имаш дете е трогателна. Няма значение дали тя е стигнала до мен през предаванията ми, фондацията, личния ми приятелски кръг или Фейсбук. Осъзнатият стремеж да дариш живот, който докато си жив да подхранваш с любовта си е най-човешкото и най-божественото, което ни предлага земният път. Затова няма да се спирам на конкретни примери. Всяка мечта е ценна и трябва да бъде подкрепена, а не преразказвана.Какви цели си поставя фондацията за следващата календарна година?
Целите на Фондация „Майки за донорство” са дългосрочни. Нашата основна задача е чрез поредици от събития да дадем достатъчно информация на сънародниците ни за това кой се нуждае от дарен генетичен материал и кой може да бъде донор. Искаме да образоваме обществото ни по една сравнително нова за родината ни тема – темата за истинската благотворителност, която не се изразява в даряването на финанси, а в даряването на частица от теб самия, от душата, тялото и времето ти – нещо наглед невидимо и неощетяващо те, но нещо, което за човек в нужда е всичко. Бих била щастлива, ако политическите сътресения в страната ни утихнат, за да може с помощта на експерти от различни области и най-вече с подкрепата на компетентни и мотивирани политици да изработим нов по-модерен закон за донорството.Какво е твоето послание към читателките на „1001 рецепти“?
Пожелавам на читателките ви да не спират да даряват – любов на близките си, топла храна на семейството си, помощ на нуждаещите се. Всичко, което даваме със сърце, неизбежно се връща по най-прекрасния начин в живота ни. Затова – давайте щедро!Рецепта за щастие?
Ако мотивите ни да правим това или онова са свързани с нашите идеали, а не с нашите дефицити, вероятността винаги да се чувстваме добре в кожата си е огромна.Интервюто проведе: Сандра Алексиева
Снимки: Личен архив