Кой, как и от какво приготвя курбан?

Правенето и даването на курбан е традиция, запазила се през хилядолетията. Корените на тази традиция са още в древния свят, датират преди появата на християнството. За даването на курбан се прави кръвна жертва на животно – най-често жертвените животни са овце, агнета, телета птици и шарани. Традицията повелява животното да бъде домашно, а не дивечово, но в днешно времe, когато малко хора се занимават с отглеждането на домашни животни, се използват птици и шарани. Традицията също повелява жертвоприношението да бъде извършено до плодородно дърво или дъб – защото е свещено дърво за старите българи. Според старите народни фолклорни вярвания дъбът е дървото на живота, световното дърво, което свързва трите свята. Корените на дъба – подземното царство, стеблото му - земното, а клоните - небесното царство. Интересно е, че дъбът не е само възприет от българите като дървото на живота, той присъства и в традициите на други народи. Дъбът е пазителят на вечната мъдрост и вечният живот.

Въпреки, че ритуалът не е задължителен от религията, курбанът се прави именно заради религиозни и езически вярвания. Идеята с даването на курбан е чрез жертвоприношението човека да в контакт с по-висша сила – Бог, водата, огъня, слънцето, различни езически божества. Курбан се дава за излекуване на болен, за здраве, за новородено дете, за богатство в дома, за нов дом, преди заминаване за чужбина и по други поводи, пътно произшествие.

Християнството има противоречиво становище за даването на курбан. Източно-православната църква отрича тази традиция, заради езическия ѝ произход. Според църквата курбанът не може да бъде жертва, защото има само една жертва и това е Христос. От друга страна, много свещеници освещават с тамян и молитви курбана, дори понякога свещеникът е неделима част от курбана. Курбанът според православната църква е средство за изказване на благодарност към Бог за това, че е помогнал – било то за здраве, за бебе в семейството, за материално богатство. Християнството повелява някои правила при даването на курбан, като например, че животното трябва да е осветено от свещеник, преди да се заколи, може и да се освети от свещеник и след това, но трябва да бъде цяло. Брашното, с което ще се меси обредният хляб, е също хубаво да бъде осветено от свещеника. В християнството всеки курбан си има свой светец покровител, за това има изискване да се запали свещ в църква и да се остави дар на иконата на съответния светец. Обикновено по селата се избира голям православен празник за даването на курбан – Гергьовден, Петковден, Голяма Богородица, Никулден, Ивановден, Спасовден. Има и традиции в по-малките градове и села курбан да се прави на празника на селото или града, за да бъдат здрави жителите му. Традицията гласи, че на някои църковни празници се дава курбан, заради определена причина. Например на Малка Богородица се дава курбан за здраве на децата, на Петковден – за нова къща, на Св.Иван Рилски, ако бушува зараза или болест. Отделни професии дават курбан в зависимост от светеца покровител – моряците и рибарите (и банкерите) на Никулден дават курбан с шаран, на Гергьовден – овчарите дават курбан с гергьовско агне, а на св.Прокопи – пчеларите. Пчеларите дават курбан, като взимат най-пълните пити от кошерите и ги нарязват и раздават.

На трапезата освен животинското месо и обредния хляб, трябва да присъстват червено вино и варена пшеница. Когато курбанът е поднесен на масата, е желателно да присъстват само близките хора от семейството, както и най-близките приятели. След като е сготвен курбан, трябва да се раздаде и на други хора – съседи, приятели и т.н. Когато трапезата е поднесена, трябва да бъде прекадена с тамян и присъстващите да запалят свещи. След това, ако присъства свещеник, трябва да бъде прочетена молитва от свещеник или ако няма такъв, то от най-възрастния член на семейството, което дава курбана.

Денят може да бъде избран освен заради светец и заради определена дата, на която семейството е преживяло изпитание – на точния ден, като спомен с благодарност, че Бог ги е опазил по време на премеждието. Има различни и строго индивидуални възгледи кога през годините трябва да се даде курбанът. Най-често се дава на първа, трета, пета, седма, девета година, може и всяка година до края на живота.

Освен печеното месо, което се раздава, когато се прави курбан, много често присъства и курбан чорбата. При курбан чорбата освен месото от жертвеното животно се добавя кромид лук, пресен лук, моркови, чушки, домати, магданоз, червен пипер, джоджен и всякакви други подправки в зависимост от традициите на региона. Курбан чорбата се приготвя в големи количества и казани и се вари дълго време.

Вероятно в България традицията по даването на курбан е навлязла от Исляма. Етимологията на думата курбан произлиза от арабски и еврейски език и означава дар, жертва, принос. Ислямът е религия, която се отнася с почит към курбана. За това един от най-големите празници е Курбан-Байрям – това е жертвоприношение в чест на приключването на поклонението в Мека, в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим. Курбан-Байрям се прави 70 дни след Рамазан-Байрям. В своите домове хората правят церемонии, като тази, която се провежда същия ден в мека. Традицията повелява искане на прошка. Също както в Християнството, така и в Исляма при даването на курбан се чете молитва преди да бъде заклано животното.

Традицията по даването на курбан съществува и в Юдаизма. Според Юдаизма курбанът е действие, което изразява благодарност и преклонение. Вярването в Юдаизма е, че молитвите биха били по-искрени, ако човек дава нещо свое.

Традицията по даване на курбан има и друг вариант, когато е безкръвна жертвата – яйца, плодове, мед, мляко. Има вярване е, че за да бъде плодотворна годината, трябва да бъдат раздадени първите плодове и т.н.

Курбанът е традиция, завещана от хилядолетия, която трябва да се постараем да опазим, за да напомним на следващите поколение смисъла ѝ, а именно, че едно от най-благородните неща е да даваш, благодариш и помагаш.

Автор:

Владимир Милев