Бакпулвер - най-популярният набухвател

Бакпулвер е най-популярният набухвател, който се използва за приготвянето на пухкави печива, като пити, погачи, кексове, сладкиши, мъфини и други. Буквално преведено от немски език бакпулвер (backpulver) означава прах за печене (бак - печене, пулвер - прах).

Бакпулверът е бял прах, състоящ се от сода за хляб и лимонтозу, обикновено в съотношение 2:1. Набухвателят има способността да увеличава обема на тестото, в което е поставен. Това е в резултат на взаимодействието между содата, която е основна среда и киселината от лимонтозуто, които след съвместна реакция отделят въглероден двуокис.

Въглеродният двуокис представлява мехурчета, които превръщат печивата в пухкави удоволствия за небцето. Всичко това става в присъствието на сепаратор, който не позволява на двете вещества твърде активно да се смесват и реагират.

За разлика от маята, при която става въпрос за ферментация на живи микроорганизми, бакпулверът действа на база само химични реакции. По принцип обикновеният бакпулвер трябва да съдържа винаги сода за хляб и лимонтозу в съотношение 2:1, но често има и различни добавки, като например някакъв вид нишесте, най-често царевичнo.

Бакпулверът се активира само в присъствието на вода или друга течност в тестото. Тогава киселината реагира с основата и като резултат се получава отделяне на голямо количество въглероден двуокис. Получените мехурчета в тестото го пронизват с въздух и увеличават обема му по време на печене.

В пакетче бакпулвер често може да се съдържат различни съставки от сода за хляб и лимонтозу. Най-често на гърба на опаковката е изписано наличието на набухватели като натриев бикарбонат, натриев пирофосфат, царевично нишесте. Доста често не пише нито пропорциите на съставките, нито вида на използваното нишесте.

Състав на бакпулвера:

  • 63% сода бикарбонат
  • 25% калиев тартарат или лимонтузу
  • 12% бионишесте

Макар и нищожно, количеството нишесте в бакпулвера, прави цялото пакетче бял прах източник на фосфати, глутен и лактоза. Хората с проблем с глутена и лактозата трябва да използват безглутенов бакпулвер или био бакпулвер, който не съдържа фосфат и глутен. В безглутеновия бакпулвер се съдържат царевично нишесте, винен камък и натриев хидрогенкарбонат.

Количеството бакпулвер, което трябва да се сложи в тестото зависи от конкретната рецепта, но на-често се спазва пропорцията 1 чаена лъжичка бакпулвер на 1 чаена чаша брашно. Една опаковка бакпулвер от 10 g (1 пакетче) е достатъчна за приготвянето на 500 г брашно.

Бакпулверът е продукт с малък период на годност, затова винаги трябва да се гледа срока на годност. След отваряне се съхранява на сухо и хладно място, в добре затворен пакет или съд. Ако се остави отворен, той лесно ще попие влагата от въздуха и в крайна сметка ще стане негоден за употреба.

При съмнения в качеството на продукта се направи следният лесен експеримент: разтваря се ½ ч.л. бакпулвер в ½ ч.ч. хладка вода. Разбърква се и ако не шупне, то бакпулверът е негоден.

Коментирайте първи статията:

Необходимо е да се регистрирате и влезете за да пишете коментари.
Можете да влезете и чрез