Гроздето

Този чудесен плод е възпяван още от античните поети. От всички културни растения, вероятно може би освен пшеницата, най-древният, най-разпространен, полезен и любим е бил именно той.

Грозде се отглежда още от времето на Ной – така се разказва в Библията. В Месопотамия и Вавилон са го познавали 3500 години преди новата ера. Семчици от грозде са намирани в гробниците на египетските фараони, които са на възраст около 5000 години.

За първи път грозде започнали да отглеждат в Мала Азия, след това тази култура се разпространила в Египет и Европа. Лозарството било много добре развито в древен Египет, древна Гърция и Рим. В Армения лозарството е на възраст от 2000 години.

През XII в. гроздето попада от Франция в Америка. Първи там започнали да отглеждат европейския сорт мисионерите и затова го нарекли мисионерското грозде. Мореплавателите наричали Северна Америка „страната на виното”, защото там имало невероятно изобилие от вино.

На наша територия грозде е имало още по-рано. Легенди се разказват за хан Крум, който заповядал да се изкоренят всички лозя, защото бил уплашен от злоупотребата на хората с вино.

Съществуват четири типа грозде: десертни сортове; винени сортове; сортове, от които се приготвят стафиди, и сортове, от които се произвеждат сладки сокове (неферментирали).

Лечебните свойства на гроздето са известни на хората по цял свят от стари времена. По съдържанието на хранителни вещества (освен мазнини) гроздовият сок се равнява на млякото. В него се съдържат много захари (главно глюкоза и фруктоза), вода (до 87%), фибри, пектинови, ароматни и дъбилни вещества. В кожицата му има оцветяващи вещества – антоциани, и етерични масла. Плодовете на гроздето са богати на минерални вещества, особено на соли на калия и магнезия, както и на желязото, калция, кобалта. В тях има много органични киселини. В гроздето има много витамини: С, В1, В2, В6, В12, К, Р, РР; провитамин А.

Гроздето чудесно подпомага кръвотворенето: фолиевата киселина и голямото количество микроелементи го засилват. Витамин К и оксикумарините, които се съдържат в меката част на гроздето, подпомагат съсирването на кръвта. Витамин Р укрепва стените на кръвоносните съдове. Тъмните сортове грозде са особено богати на желязо и добре влияят на кръвотворенето.

Гроздовата глюкоза подпомага нормалната дейност на сърцето. Благодарение на високото съдържание на глюкоза гроздето има антитоксични свойства: то действа като противоотрова при натравяне с натриев нитрат, наркотични вещества (кокаин, морфин), стрихнин, арсен.

Много е полезно гроздето при остри възпаления на дихателните пътища, при плеврити и бронхиална астма, също и при начална форма на туберкулоза.

Високото съдържание на магнезий в гроздето подпомага добрата работа на стомашно-чревния тракт.

Гроздето е полезно за децата, които страдат от запек и гастрит с понижена киселинност.

При хеморагична диатеза гроздовият сок е ефективно средство: той прави кръвта основна и извежда от организма пикочната киселина.

Гроздето забележително изчиства организма от шлаките. То е прекрасен продукт за черния дроб, бъбреците и пикочния мехур.

Стафидите са полезни за децата със заболявания на пикочния мехур: те действат диуретично. Настойката от стафиди (80 г стафиди на 250 мл гореща вода, престоява 1 час) укрепва имунната система.

Сладкото десертно грозде е по-полезно за децата от бонбоните. Найдобре е гроздето да се поднася отделно, без други продукти и да се избират качествени плодове: твърди, сладки, събрани в големи красиви гроздове.

Гроздето е най-добре да се консумира в прясно състояние, но всички негови свойства се запазват и в стафидите – сушеното грозде.

От гроздето могат да се приготвят компоти, кисели, сиропи, сладка.

Ценен продукт за диетичното хранене е гроздовият сок. Ако той е прекалено сладък, можете да го смесите с някакъв цитрусов сок. Когато купувате гроздов сок в бутилки, първо се убедете, че той не е подсладен.

Внимание!

Децата, които страдат от диабет, не бива да консумират грозде в големи количества: то е висококалорично и съдържа много захари.

Грозде не бива да се яде и при колити и язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника в период на обостряне (в период на ремисия може да се дават на детето нежни и сочни сортове грозде, без плътна кожица и семчици), при хронични фарингити, нарушения на калиевата обмяна, поради хронична бъбречна недостатъчност.

Освен това гроздето ускорява разрушаването на зъбните тъкани при кариес. Затова трябва да се следи състоянието на детските зъби и след всеки прием на грозде да се изплаква устата.

Не давайте на децата неузряло грозде – в него се съдържат вредни за кръвта киселини.

Свинско с грозде

Продукти:

• 500 г свинско месо
• 1 грозд още неузряло бяло грозде
• 1 ч.ч. бира
• 1 ч.ч. месен бульон
• зехтин
• пресен розмарин
• шафран
• сушен босилек
• коняк на вкус
• 2 с.л. кафява захар
• сол и черен пипер

Месото се облива със зехтин и се изпържва до златисто. Залива се с коняка и се подпалва. когато пламъкът угасне, се добавят бульонът и бирата и се задушава 5 минути.

Прибавят се подправките и кафявата захар.

За да сгъстите соса, можете да добавите 1 ч.л. пшенично нишесте. Най-накрая се прибавят гроздовите зърна и котлонът се изключва.

Ястието се поднася с тиквено или картофено пюре.