Съдията, който стана кулинарен експерт
Жан-Антелм Брия-Саварен (1755-1826) е много често цитиран в кулинарната литература на XX век и това е особено забележително, като се има предвид, че знаменитият французин не е бил експерт в областта на приготвянето на храната, а съдия, както и автор на много книги, сред които само една посветена на кулинарията, без да съдържа нито една рецепта.
На 70-годишна възраст, само два месеца преди смъртта си, той пуска на бял свят „Психология на вкуса” - сборник от негови наблюдения и опит около храната.
Цели 25 години Саварен събира най-разнообразни истории и анекдоти, свои и чужди кулинарни спомени. Написва няколко книги, свързани с правото, но предпочита да издаде „Психология на вкуса” анонимно. Само че тя се оказва толкова поучителна и весела, че огромният й успех превръща Саварен във философ и идеолог на кулинарията, тъй като той първи в историята на литературата се отнася към храната като към предмет, заслужаващ задълбочено внимание.
Жан-Антелм Брия-Саварен е роден на 2 април 1755 г. в малкото градче Бели, Южна Франция. Майка му е роднина на знаменитата мадам Рекамие, собственичка на елегантен парижки салон, а баща му, адвокат и страстен волтерианец, произлиза от венецианското семейство Саварини, наброяващо в генеалогичното си дърво няколко кардинала. Жан-Антелм е най-голямото от осем деца.
Като баща си и той получава юридическо образование в Дижон и на 23 години се завръща в родното градче, наброяващо по това време едва 4000 жители. Тихото съществувание обаче не продължава дълго.
От 1770 г. неговата лична история много тясно се преплита с историята на Франция. В края на 1792 г. той е избран за бургметр (градоначалник) на Бели, но е осъден на смърт и цялото му имущество подлежи на конфискация. Като по чудо Саварен успява да избяга в Швейцария, а след това с фалшиви документи преминава през Германия и като хиляди френски емигранти, бягащи от ужасите на Революцията, се качва на кораб в Ротердам и заминава за Америка. След 80-дневно пътешествие пристига в Ню Йорк. В края на 1799 г. във Франция на власт идва Наполеон и това предоставя на Саварен дългоочакваната възможност за връщане в родината. Той отново влиза във владение на конфискувания му преди това дом, а през 1800 г. получава място в касационния съд. Животът му най-накрая придобива относителна стабилност. През декември 1825 г. „Психология на вкуса”, издадена със собствени средства на автора, излиза на бял свят. От предисловието се разбира, че книгата е написана от „един професор”, само че много скоро истинското име на този професор е в устата на всички. На 21 януари Саварен се простудява. Малко преди това той пише на свой приятел: „Надявам се, че ако Природата поиска да угаси моята свещ, няма да са й нужни два опита за това”. Жан-Антелм Брия-Саварен умира от възпаление на белите дробове и е погребан в гробището Пер Лашез в Париж.
Като разлистваме френските кулинарни книги, без труд откриваме в тях най-разнообразни блюда, носещи неговото име, но може би най-популярното от тях е пропитата с алкохол саварина, в средата на която изобретателните сладкари слагат различни плодове и украсяват този великолепен десерт с разбита сметана.
Саварини
Продукти:За тестото:
- 1 и 1/3 ч.ч. брашно
- 2 и 1/2 ч.ч. захар
- 1 с.л. суха мая
- 4 яйца
- щипка сол
- 1 пълна с.л. олио
- 50 мл прясно мляко
- 1/2 ч.ч. вода или плодов нектар
- 1/2 ч.ч. захар
- 1 с.л. лимонов сок
- 2 с.л. ликьор
Смесват се брашното, захарта, маята, млякото и 2 яйца. Всичко това се разбива с миксер. Прибавят се и другите 2 яйца и се разбива още 5 минути. Тестото трябва да стане течно. Изсипва се във форма с дупка и се запълва наполовина (то бухва много силно) и се оставя да втаса за 1 час.
Пече се в загрята до 180 градуса фурна 25-30 минути.
С посочените продукти се сварява сироп, с който се залива обилно охладеният саварин.
Може да се приготвят и малки саварини. Те изглеждат доста ефектно.
