Горчицата

Медиците твърдят, че 1 чаена лъжичка горчица на ден значително подобрява храносмилането, избавя от запека, изчиства кожата, а при диабет намалява съдържанието на захарта в кръвта. Смята се също така, че жената може да стане много по-плодовита, ако често яде синапени семена, от които се приготвя горчицата.

Химичен състав

Маслото, което се получава от синапеното семе, е най-полезното от всички видове растителни масла. То е чудесен антисептик, в чийто състав има цяла палитра от витамини: А, В6, D, Е, К, Р, което повишава имунитета на човека, укрепва сърцето и предпазва от атеросклероза. Освен витамини синапеното масло съдържа магнезий, сяра, желязо, натрий, калий, калций, които значително повишават работата на черния дроб и пикочния мехур. Такъв „букет” от полезни елементи не само активизира обмяната на веществата, но и забавя стареенето и – внимание! – помага да отслабнем!

Лютото лекарство

• Ако сте отпаднали, пийте по 20-30 синапени семена с вода един път на ден в продължение на 20 дена и повече. Зърната трябва да бъдат от последната реколта.
• При главоболие 3 ч.л. горчица на прах се смесват с вода до получаването на гъста кашица, която се оставя да престои 5 минути. Тази смес се нанася върху тъкан и се прави компрес в основата на врата за 5 минути.
• При синузит (хронична хрема) ежедневно леко се натрива областта около носа и слепоочията, но не се втрива. При постоянно прилагане на тази процедура, проблемът изчезва.
• При възпаление на белите дробове леко се запича синапено семе, смила се на прах, смесва се с мед. Приготвят се таблетки с размерите на бобено зърно. Приемат се по 10 таблетки на ден с отвара от джинджифил.
• При камъни в пикочния мехур 100 г горчица на прах се заливат с литър старо вино. Пие се по 50 мл 3 пъти на ден, като преди това течността добре се разклаща.
• При подагра и ревматизъм се смесват 100 г синапено семе, 100 г сол и чист керосин, за да се получи гъста кашица. Тя се втрива в болните места.
• За стимулиране на кръвообращението отлично помага вана с пакетче горчица на прах.

Първа сред подправките

Вездесъщите французи се научили от синапеното семе да приготвят паста и крем, като тъмните и червените синапени семена отивали за лютата горчица, а белите – за нежната. Оттогава този продукт го делят на остра и мека разновидности. Една от найострите горчици е китайската. В нея се добавя вода или слабоалкохолна бира. Почти толкова пареща е и английската горчица – при нея освен вода се добавят пшенично брашно и куркума. Във френския град Дижон се приготвя най-славната горчица – дижонската. В нейния състав влизат бяло вино, различни корени и черен пипер.

Меките горчици не ни разплакват, а само подчертават вкуса на ястието. Такава е немската горчица от Дюселдорф, френската сладко-кисела горчица и светлата американска горчица. Тези видове горчица се поднасят към салати, риба и морски дарове.

Можете и сами да си приготвите горчица, като сварите прах от синапено семе и добавите олио, черен пипер, сол, захар, оцет, карамфил. Въвеждайки елементите, старателно разбърквайте сместа.

След това я оставете в покой за 2-3 дни. За това време тя ще “узрее”. Горчицата се съхранява в плътно затворен стъклен съд на долния рафт в хладилника не повече от половин година от деня на производството й.

Но да се увличате по горчицата все пак не си струва. Синапът е отровно растение и при злоупотреба с произведения от него продукт, можете да изпитате затруднение в дишането, да получите брадикардия чак до загуба на съзнание. Хората с язва на стомаха, остри гастроентероколити, разширени вени, алергии към горчицата и възпаление на бъбреците трябва да внимават с употребата на този продукт.